Лечение, което атакува често срещан херпесен вирус, криещ се в нашите тела, може да облекчи упадъка, характерен за множествената склероза предизвиква. Това сочат резултатите от ново изпитване. Нещо повече – терапията дори може да обърне хода на някои от симптомите.
Фаза 1 на клинично изпитване, провеждано от калифорнийската компания Atara Biotherapeutics потвърждава, че латентните инфекции, предизвикани от вируса на Епщайн-Бар, представляват надеждни цели по отношение на лечението на множествената склероза (поне при някои пациенти). Това допълнително утвърждава любопитната връзка, която съществува между вируса и смъртоносното заболяване, засягащо милиони души по целия свят.
В изпитването взимат участие 24 доброволци. 20 от тях показват признаци на подобрение (или най-малкото здравето им престава да се влошава). Не са забелязани странични ефекти.
Колкото и да са обещаващи тези резултати, трябва да имаме предвид, че изследването все още не е преминало през процедура за анонимно рецензиране. Освен това пътят от малко клинично изпитание до пълно медицинско одобрение е доста неравен. За да открием скритите рискове от подобно лечение, ще трябва да проведем множество по-големи изпитвания с много по-разнообразни групи от хора. А това ще отнеме години.
Имаме основания обаче да смятаме, че атакуването на латентния вирус може да се окаже ключ в битката с множествената склероза. По-специално – да спре прогресивния упадък на миелин – „изолатора“, предпазващ нервните клетки.
Около 95 процента от хората се заразяват с вируса на Епщайн-Бар в някакъв период от живота си. Той е известен още и като Human herpesvirus 4, HHV-4 и предизвиква заболявания, като инфекциозна мононуклеоза или жлезиста треска.
Обикновено симптомите не са остри, но вирусът остава в тялото – в готовност да се реактивира отново. Последиците от повторната му поява варират от меки до смъртоносни, макар че повечето въобще не забелязват, когато той отново се задейства.
Изследвания обаче откриват доста подозрителна връзка между вируса на Епщайн-Бар и автоимунни заболявания, рак и синдром на хроничната умора.
Още през 80-те години на миналия век медицинските изследователи забелязват, че необичайно висок брой кръвни проби на пациенти с множествена склероза се отличават и с високи нива на антитела срещу вируса на Епщайн-Бар. Каква е връзката между двете? Все още не знаем със сигурност. Скорошно дългосрочно изследване, публикувано от специалисти от Харвард, обаче открива, че инфекциите с вируса на Епщайн-Бар „увеличават значително риска от по-сетнешната поява на множествена склероза“.
Друго скорошно изследване, проведено от изследователи от Станфордския университет, показва, че близо четвърт от пациентите с множествена склероза имат антитела, които се свързват както с Епщайн-Бар протеин, наречен EBNA 1, така и с протеин, произведен от нашата собствена нервна система, наречен GlialCAM.
„Част от Епщайн-Бар протеина имитира вашия собствен протеин. В този конкретен случай става дума за GlialCAM, който откриваме в изолационната обвивка на нервите“, казва имунобиологът Уилям Робинсън от Станфордския университет. – Това означава, че когато имунната система атакува Епщайн-Бар, за да прочисти тялото от вируса, тя взима под прицел и GlialCAM и в миелина.“
Загубата на миелин вероятно е една от основните причини за разнообразните симптоми, които асоциираме с множествената склероза. Те варират от трудности в ходенето до когнитивна дисфункция, вкочаненост и изтръпване, а в някои случаи – болки, проблеми със зрението и дори клинична депресия.
Източник: Science Alert
