Лекарство, използвано за лечението на диабет, може да намали риска от развитие на болестта на Паркинсон, сочи ново изследване, което предоставя потенциално нови варианти за лечението и контролирането на това дегенеративно мозъчно заболяване.
След като проучват данните на 100 288 пациенти с диабет тип 2, учените откриват, че макар и тези хора да са изложени на принципно по-висок риск от развитието на Паркинсон, често предписвани лекарства срещу диабет изглежда намаляват този риск.
Онези, които взимат две конкретни лекарства срещу диабет - GPL-1 рецепторни агонисти и DPP4 инхибитори – имат по-малък шанс да бъдат диагностицирани с Паркинсон на по-късен етап от живота си в сравнение с тези, приемащи други медикаменти. В случая с GPL-1 рецепторните агонисти рискът пада с 60 процента.
„Нашето проучване предоставя още доказателства, подкрепящи връзката между диабет тип 2 и болестта на Паркинсон, макар че все още не е ясно защо повечето хора с диабет не развиват Паркинсон“, казва невроученът Том Фолтайн от Лондонския университетски колеж във Великобритания.
Проучване на над 2 млн. души, проведено през 2018-а например, открива, че макар и хората с диабет тип 2 да са по-малко податливи на Паркинсон, диабетът увеличава риска от развиването на това невродегенеративно заболяване с около 1/3. Защо? Науката все още няма конкретен отговор на този въпрос.
В момента учените биха искали да проучат потенциална на лекарството екзенатид, което е GLP-1 рецепторен агонист – малки изследвания вече показаха, че то може да ограничи някои от дегенеративните ефекти на болестта на Паркинсон.
В новото проучване данните за пациентите са били събирани средно за период от 3 години, като 329 от тези 100 288 души са развили Паркинсон за това време. Броят не е голям, но е достатъчен, за да покаже, че по-малък брой от хората, приемащи DPP4 инхибитори и GLP-1 рецепторни агонисти, са се разболели от Паркинсон в сравнение с онези, пиещи трето лекарство против диабет (или тези, които въобще не са приемали каквито и да било медикаменти).
„Това може да бъде от полза на лекарите при отчитането и на други рискови фактори за развиването на болестта на Паркинсон, когато предписват медикаменти за диабет тип 2. Нужни са обаче допълнителни проучвания, които да потвърдят клиничните заключения“, казва фармакоепидемиологът Ли Уей от Лондонския университетски колеж.
GLP-1 рецепторните агонисти са създадени така, че да се свързват с протеиновите рецептори в панкреаса и невронните клетки и да ги активират, за да стимулират секрецията на инсулин. Това от своя страна понижава нивата на кръвната захар. Изследвания, проведени върху животни, показват, че това по един или друг начин GLP1-рецепторните агонисти предпазват и самите неврони. Новото проучване подкрепя това откритие.
Всичко звучи наистина обещаващо, но все са нужни много допълнителни проучвания. В момента екипът, провел новото изследване, набира доброволци за фаза 3 на клиничните тестове, които ще проверят по-задълбочено потенциалните ефекти на екзенатида върху заболяванията, свързани с мозъка.
Днес милиони хора страдат от болестта на Паркинсон. Очаква се техният брой да продължава да се увеличава. Повече от всякога са нужни нови методи за борба с това невродегенеративно заболяване и екзанатидът може да е едно от потенциалните решения.
Изследването е публикувано в Brain.
Източник: Science Alert
