Нов тип писалка разпознава болестта на Паркинсон чрез електрически сигнали от почерка с над 96% точност.

Учени от Калифорнийския университет в Лос Анджелис (UCLA) са разработили иновативна диагностична писалка, която може да разпознава болестта на Паркинсон с изключителна точност, като преобразува движенията на ръката по време на писане в електрически сигнали. Според публикуваното в Nature Chemical Engineering пилотно проучване, устройството е постигнало точност от 96,22% при класифициране на пациенти с Паркинсон.

Как работи писалката?

Новото устройство използва магнитоеластичен връх, съставен от силикон и магнитни частици, както и специално мастило с наномагнити. При писане, натискът върху върха води до деформация, която задвижва потока на мастилото и генерира променлив магнитен сигнал, улавян от вградена бобина. Така движенията на ръката се превръщат в електрически сигнали, които могат да бъдат анализирани в реално време.

От ръкопис до диагноза

Участниците в изследването – трима души с Паркинсон и тринадесет здрави доброволци – изпълняват задачи, включващи рисуване на линии, спирали и писане на букви, както на хартия, така и във въздуха. Сигналите, заснети от писалката, са обработени с различни класификационни модели. Най-успешен се оказва едноизмерен конволюционен невронен мрежов модел, постигайки висока точност при повторни експерименти.

Нов подход към диагностика и мониторинг

За разлика от традиционните методи, които разчитат на субективни наблюдения на симптомите или скъпи биомаркери, тази писалка директно улавя моторните сигнали по време на писане. Това я прави евтина, преносима и лесна за използване, особено в региони с ограничен достъп до здравни грижи или за домашно наблюдение на пациенти.

Перспективи за бъдещето

С допълнителни изследвания върху по-големи групи пациенти, писалката би могла да се използва не само за ранна диагностика, но и за проследяване на прогресията на болестта и оценка на ефективността на лечението. Изследователите определят технологията като широко достъпно средство с голям потенциал за приложение в ежедневната клинична практика.

DOI: 10.1038/s44286-025-00219-5

Източник: Medical Xpress