Нов модел, който прогнозира продължителността на живота на възрастните хора, разчита по-скоро на фактори като възможността да си пазаруват, количеството на конкретни малки частици холестерол, циркулиращи в кръвта, и това дали някога въобще са пушели или не, отколкото на конкретни заболявания.
Откритията, ръководени от изследователи от Медицинския университет Дюк, ни дават нов начин, по който можем да прогнозираме дали човек на възраст над 70 години ще живее още 2, 5 или 10 години. Маркерите за това могат да бъдат получени при всяко едно посещение при личния лекар и впоследствие да бъдат използвани при планирането на бъдещите клинични грижи.
„Изследването бе създадено с идеята да определи проксималните причини за дълголетието – факторите, които прогнозират дали е по-вероятно даден човек да живее още 2 или още 10 години“, казва Вирджиния Байерс Краус, професор от катедрата по медицина, патология и ортопедична хирургия в Медицинския университет Дюк и ръководител на изследването, публикувано в eBioMedicine.“
„Ако бъдат приложени по правилния начин, тези критерии могат да определят до каква степен тестовете за скрийнинг и лечение на по-възрастните хора са полезни или по-скоро представляват товар“ за здравната система, добавя Краус.
Изследователите решават да проведат своето изследване, след като получават достъп до 1500 кръвни проби от изследване от 80-те години на миналия век, проведено върху по-възрастни хора и посветено на дълголетието.
Хубавото в случая е, че тези проби са взети в момент, в който статините, които биха могли да повлияят отрицателно на резултатите, все още не са се използвали толкова често. Освен това участниците са били наблюдавани в продължение на няколко години и са попълнили въпросници, посветени на тяхната здравна история и навици.
След като анализират пробите, изследователите открояват 17 предикативни променливи, които могат да окажат влияние върху дълголетието. Оказва се, че най-важният е физическата функция – т.е. способността човек да си пазарува или да извършва домакински задължения. Изненадващото е, че наличието на рак или на сърдечно-съдови заболявания не спадат към основните предиктори.
При по-възрастните хора, които са били живи 2 години след взимането на пробите, основният фактор, свързан с дълголетието, е бил наличието на липопротеини с висока плътност (т.нар. добър HDL-холестерол). Но не кои да е HDL липиди – в случая става дума за голям брой от най-малките.
„Това бе особено изненадващо“, казва Краус. „Нашата хипотеза е, че тези изключително малки HDL частици са с размер, който е най-подходящ за прочистването на ендотоксините – мощни молекули от стомашно-чревния микробиом, които водят до възпаления – от кръвообращението [VBKMP1]. Тези малки частици вероятно успяват да се промъкнат успешно и в най-дребните места на клетките, за да отстранят лошия холестерол. Ето защо по-големият им брой оказва защитно предимство.“
При хората, които са били живи 5 години след взимането на пробата, основните предиктивни фактори са по-младата възраст, както и когнитивната функция.
Що се отнася до участниците, живели цели 10 години, най-важният предиктор е пушенето, като непушачите са имали най-добри шансове.
Следващата цел на изследователите е да използват допълнителни аналитични инструменти, за да подобрят прогнозирането и да идентифицират потенциални цели за терапии, казва Краус.
Изследването е публикувано в eBioMedicine.
Източник: Medical Xpress
