В Млечния път има около 100 цивилизации на близко до нашето ниво

14 февруари 2019 г., 18:32
6164

Интервюто с д-р Владимир Божилов първоначално е публикувано в бр. 6, юни/юли 2011 г. на списание Обекти. Снимка: Shutterstock

Д-р Владимир Божилов е преподавател в катедра „Астрономия“ на Физически факултет на Софийски университет. Той е активен популяризатор на науката и редовен лектор на Софийския фестивал на науката, Европейска нощ на учените и други. Спечелва второ място в конкурса за комуникация на наука „Лаборатория за слава FameLab“ 2010 и първа награда в международното му издание „Hall of FameLab“ 2014 в Лондон, Великобритания. Участвал е в реализацията на популярното тв-шоу за наука „Красива Наука“, чест гост е в радио и телевизионни предавания, където разказва на достъпен език най-новите открития от областта на Космоса. Съавтор е на книгата „Живот и Вселена“ и автор на повече от 20 научни и над 50 популярни публикации.

- Г-н Божилов, има ли живот в Космоса според съвременната наука?

- Преди всичко нека уточним какво всъщност търсим, когато говорим за живот в Космоса. Преди всичко ние търсим живот, подобен на земния, базиран на водата и въглерода. Това е така, защото знаем, че на Земята при тези условия и с тези елементи са възникнали всички форми на живот, които познаваме. Разбира се, можем да си представим живот, основан, да речем, на силиций или на метан. Много е разточително обаче да издирваме нещо, което не знаем дали съществува. Т.е. ние търсим живот, подобен на земния, не защото бихме искали извънземните да са като нас, а защото знаем, че това е успешният сценарий, който със сигурност е проработил поне веднъж.

Въпросът, на който се опитваме да отговорим, е дали подходящите за възникването на земен живот условия могат да се случат извън Земята. Вече са много малко учените, които смятат, че Космосът е лишен от микроскопичен живот във формата на бактерии. Напротив, смята се, че откриването на такъв живот е просто въпрос на време. Научният консенсус в момента гласи, че животът възниква навсякъде, където са налице необходимите условия. При това обаче остава един важен неизяснен въпрос. Ние всъщност не знаем как точно възниква животът.

- Доколко Земята като люлка на живота е рядко явление?

- Факт е, че нашата планета притежава рядка комбинация от характеристики. Сред тях е например наличието на много голям за размерите на планетата спътник. Луната е много важна за живота на Земята, защото ни предпазва от много удари на космически тела. Освен това спътникът стабилизира земната ос на въртене, като по този начин предотвратява катаклизми като обръщания на полюсите. Толкова голям спътник е рядко явление, което засега не сме виждали около друга планета, поне в нашата Слънчева система. Друга важна характеристика на Земята е нейното магнитно поле, което играе ролята на щит срещу космическата радиация – важно условие за една обитаема планета. Не е ясно колко планети разполагат с желязно ядро като земното, способно да генерира силно магнитно поле. От друга страна обаче, Земята все повече изглежда като сравнително стандартна планета. С моя колега Дънкан Форган от Единбургския университет направихме компютърна симулация, в която използвахме актуалните данни за звездите и за откритите до момента екстрасоларни планети. Резултатите сочат, че в нашата галактика трябва да има стотици хиляди и дори милиони планети с маса, близка до тази на Земята. Разбира се, най-важната характеристика на нашата планета е нейното идеално отстояние от Слънцето. За да бъде една планета обитаема, тя трябва да е разположена на подходящо разстояние от своята звезда, за да има вода в течно състояние на своята повърхност. Това оптимално разстояние се нарича „зона на обитаемост”.

- Възможно ли е всички да сме извънземни, т.е. животът на Земята да е дошъл от Космоса?

- Безспорно е, че сме дошли от Космоса. Когато станеш сутрин и се погледнеш в огледалото, виждаш себе си. Всъщност обаче виждаш и остатъците от някоя звезда. Химическите елементи след водорода и хелия са създадени единствено и само в ядрата на звездите. Когато звездата умре, тя избухва като свръхнова и разпространява в Космоса всички елементи, необходими за възникването на живот. Реално ние сме създадени от звезден прах. Това е първата причина да сме „извънземни”. Другата е, че водата, без която земният живот е невъзможен, също е дошла на Земята от Космоса чрез кометите. Тези тела разпространяват водата и химичните елементи, създавани от свръхновите, като бомбардират протопланетите в началото на тяхната еволюция. Напълно възможно е животът да пътува през Космоса, носен от кометите и астероидите. Този процес, наречен панспермия, е напълно възможен в рамките на една звездна система и в рамките на една галактика.

- Колко разпространен е извънземният разум?

- Прието е, че ходът на еволюцията неизбежно създава по-сложни форми на живот. Не е ясно обаче колко вероятен е преходът от сложни форми на живот към разумна цивилизация. Животът вероятно възниква навсякъде, където е възможно. Това обаче не важи за появата на интелигентност. Появата на цивилизация като нашата изисква 5 или 6 отделни еволюционни стъпки, всяка с продължителност около 1 млрд. години. Всяка от тези стъпки може да бъде предотвратена от масово унищожение на биологични видове, т.е. необходима е известна стабилност на планетарно ниво. Събитие като това, унищожило динозаврите, осигурява пълно „рестартиране на системата”. Развитието на технологичен разум изисква такива събития да се случват рядко, особено при прехода между различните еволюционни нива. Т.е. споменатите последователни еволюционни стъпки са малко вероятни просто защото може да няма време да се случат. Точно затова е възможно сложният живот и интелигентността да са много редки явления.

От еволюционна гледна точка оцеляват организмите, които са най-добри репликатори, т.е. тези, които най-успешно се размножават, консумирайки наличните ресурси в средата. Това означава, че най-големите консуматори би трябвало да са стандартно еволюционно следствие. Най-големите консуматори на Земята сме ние, хората. От теорията за ентропията, приложена към еволюционните процеси, излиза, че всяка технологична цивилизация ще бъде изправена пред заплахата от самоунищожение на определен етап от своето развитие.

- След повече от половин век търсене на извънземен разум нямаме никакъв резултат. Какво означава това мълчание на Вселената?

- Първият очевиден за мен извод е, че не търсим по правилния начин. Много е нелогично според мен да очакваме, че цивилизацията, която търсим в Космоса, непременно ще излъчва електромагнитни сигнали. Разстоянията в Космоса са огромни, дори при скоростта на светлината. В резултат от търсенията на извънземен разум (SETI) знаем, че в близката Вселена, т.е. в радиус от порядъка на 50 светлинни години, няма цивилизация, подобна на нашата. Всъщност възможно е една такава цивилизация изобщо да не излъчва електромагнитни сигнали. Презумпцията, която стои зад SETI, е, че когато една цивилизация достигне съответното ниво на технологично развитие, от нея започват да изтичат електромагнитни шумове, подобни на тези от земните телевизионни и радиопредаватели. Въпросът е, че самите ние като цивилизация непрекъснато намаляваме нашето излъчване. Ние излъчваме такива сигнали малко повече от един век, ако имаме предвид откриването на радиокомуникациите. Това е много кратък времеви интервал. Т.е. в голямата схема на нещата нашите електромагнитни емисии продължават около век и след това изчезват.

При всички случаи търсенията ни са насочени към откриването на цивилизация, която се намира на ниво, относително близко до нашето. Ако една много напреднала цивилизация използва например неутриното за комуникация, ние изобщо не бихме могли да разберем за нейното съществуване. Ако пък цивилизацията все още не е открила електромагнитните вълни, също по никакъв начин не можем да разберем за нейното съществуване. Поради тези ограничения аз смятам, че шансът за успех на подобно търсене е много малък.

- Каква е актуалната оценка за броя на технологичните цивилизации според известното „уравнение на Дрейк”?

- Отговорът е труден, защото „уравнението на Дрейк” е точно толкова полезно, колкото е точността на въведените в него данни. Когато Дрейк е съставил формулата, той не е знаел много от нейните параметри, например колко са потенциално обитаемите планети. Днес знаем много повече. Проблемът е, че дори с актуалните данни  резултатите може да варират от 1 (т.е. Земята е уникална) до 40 хил. цивилизации като нашата, съществуващи в момента в нашата галактика. Моята оценка е, че в Млечния път има около 100 цивилизации на близко до нашето ниво.

- Има ли извънземни от фантастичните филми, които според вас изглеждат реалистично от научна гледна точка?

- В еволюцията няма невъзможни неща. Животът винаги намира начин и затова аз не смятам, че някоя фантастична форма на живот е прекалено екстравагантна. Струва ми се, че все пак хуманоидната форма може би има някакви предимства в условия като земните. Всички форми са възможни. Най-много обаче ми хареса представянето на извънземните във филма по сценарий на Карл Сейгън „Контакт”. Чистата информация е може би най-добрата идея за формата на една извънземна свръхцивилизация.

Начо Стригулев

Ключови думи:
Коментари