Д-р Владимир Божилов е преподавател в катедра „Астрономия“ на Физически факултет на Софийски университет. Той е активен популяризатор на науката и редовен лектор на Софийския фестивал на науката, Европейска нощ на учените и други. Спечелва второ място в конкурса за комуникация на наука „Лаборатория за слава FameLab“ 2010 и първа награда в международното му издание „Hall of FameLab“ 2014 в Лондон, Великобритания. Участвал е в реализацията на популярното тв-шоу за наука „Красива Наука“, чест гост е в радио и телевизионни предавания, където разказва на достъпен език най-новите открития от областта на Космоса. Съавтор е на книгата „Живот и Вселена“ и автор на повече от 20 научни и над 50 популярни публикации.

- Г-н Божилов, има ли живот в Космоса според съвременната наука?

- Преди всичко нека уточним какво всъщност търсим, когато говорим за живот в Космоса. Преди всичко ние търсим живот, подобен на земния, базиран на водата и въглерода. Това е така, защото знаем, че на Земята при тези условия и с тези елементи са възникнали всички форми на живот, които познаваме. Разбира се, можем да си представим живот, основан, да речем, на силиций или на метан. Много е разточително обаче да издирваме нещо, което не знаем дали съществува. Т.е. ние търсим живот, подобен на земния, не защото бихме искали извънземните да са като нас, а защото знаем, че това е успешният сценарий, който със сигурност е проработил поне веднъж.

Въпросът, на който се опитваме да отговорим, е дали подходящите за възникването на земен живот условия могат да се случат извън Земята. Вече са много малко учените, които смятат, че Космосът е лишен от микроскопичен живот във формата на бактерии. Напротив, смята се, че откриването на такъв живот е просто въпрос на време. Научният консенсус в момента гласи, че животът възниква навсякъде, където са налице необходимите условия. При това обаче остава един важен неизяснен въпрос. Ние всъщност не знаем как точно възниква животът.

- Доколко Земята като люлка на живота е рядко явление?

- Факт е, че нашата планета притежава рядка комбинация от характеристики. Сред тях е например наличието на много голям за размерите на планетата спътник. Луната е много важна за живота на Земята, защото ни предпазва от много удари на космически тела. Освен това спътникът стабилизира земната ос на въртене, като по този начин предотвратява катаклизми като обръщания на полюсите. Толкова голям спътник е рядко явление, което засега не сме виждали около друга планета, поне в нашата Слънчева система. Друга важна характеристика на Земята е нейното магнитно поле, което играе ролята на щит срещу космическата радиация – важно условие за една обитаема планета. Не е ясно колко планети разполагат с желязно ядро като земното, способно да генерира силно магнитно поле. От друга страна обаче, Земята все повече изглежда като сравнително стандартна планета. С моя колега Дънкан Форган от Единбургския университет направихме компютърна симулация, в която използвахме актуалните данни за звездите и за откритите до момента екстрасоларни планети. Резултатите сочат, че в нашата галактика трябва да има стотици хиляди и дори милиони планети с маса, близка до тази на Земята. Разбира се, най-важната характеристика на нашата планета е нейното идеално отстояние от Слънцето. За да бъде една планета обитаема, тя трябва да е разположена на подходящо разстояние от своята звезда, за да има вода в течно състояние на своята повърхност. Това оптимално разстояние се нарича „зона на обитаемост”.