Астрономи твърдят, че са видели за последните моменти на няколко двойки галактики, който се сливат за първи път.

В изследване, публикувано в Nature, изследователите, ръководени от Майкъл Кос от Университета на Мерлиенд, са използвали снимки, направени през последните 20 години от телескопа „Хъбъл“ и обсерваторията „Кек“ в Хаваите, за да наблюдават стотици близки до нас галактики.

Те откриват няколко случая на сливания на галактики. Доскоро астрономите смятаха, че това явление е било по-често срещано в ранните дни на Вселената, но през последните години е отшумяло. Не само галактиките се сливат. Със супермасивните черни дупки в сърцевината им се случва същото – те образуват забележимо силни изблици на енергия под формата на гравитационни вълни, които астрономите забелязват за първи път през 2016 г.

"Беше наистина невероятно да видим тези двойки сливащи се галактически ядра, принадлежащи на черните дупки, толкова близо едно до друго" - допълва Кос. Според него всичко се вижда съвсем ясно на направените от екипа му снимки. "Човек не може да оспори това – резултатите са изключително „чисти“, не подлежат на интерпретация", казва още той.

Учените преглеждат почти 500 галактики, намиращи се средно на 330 млн. светлинни години от нас. Те откриват, че в центъра на 17 процента от тях имат двойки черни. Това показва, че става дума за галактики, намиращи се в последните етапи на сливане – точно преди самите черни дупки да се слеят и да образуват една гигантска.

Досега астрономите смятаха, че черните дупки не прекарват дълго време в тази фаза. Затова откриването на толкова много именно в нея е изненадващо. За да проверят дали са прави, учените решават да проучат не чак толкова активни галактики, в които няма активно нарастващи черни дупки в центъра им. В този случай те откриват едва 1 процент с черни дупки, които се сливат и намират в последната фаза.

„Компютърните симулации на сливащи се галактики ни показват, че черните дупки нарастват най-бързо по време на последния етап от този процес – горе-долу по времето, когато започват да си взаимодействат. Именно това открихме и в нашето изследване“, казва Лаура Блиха от Университета на Флорида, съавторка на проучването.

„Колкото повече напредва сливането, толкова по-бързо растат черните дупки. Този факт ни подсказва, че въпросните галактически срещи са наистина важни. Именно те ще ни помогнат да научим как точно тези обекти стават толкова гигантски“, допълва Блиха.

Отчасти изследването е било възможно благодарение на рентгенови данни от телескопа BAT на NASA, който може да надникне през праха на тези галактики. Впоследствие са били използвани „Хъбъл“ и „Кек“, за да се проследят изображенията, забелязани в рентгеновите данни.

Да, това откритие е наистина изненадващо. То ще ни помогне да научим повече за еволюцията на галактиките и за това как точно се образуват гравитационните вълни. Бъдещите телескопи, като например „Джеймс Уеб“ биха могли да ни предоставят още по-детайлни картини на тези сливащи се галактики.