Следващия път, когато решите да се възхищавате на Вселената, помислете и за прозореца, през който я съзерцавате. Нови наблюдения над свръхновите откриха, че тези космически експлозии съдържат големи количества силициев диоксид (или силика) - суровият материал, използван при създаването на стъкла. При това в толкова големи количества, че да може да се заключи, че тази ключова за прозорците ни съставка е дошла именно от свръхновите.

Големият взрив е произвел водород, хелий и литий. Няколко други леки елемента, като например кислород, са се образували в хода на живота на звездите. Повечето обаче изискват малко по-драматични събития – например свърхнови или сливания на неутронни звезди. Всички сме звезден прах в края на краищата, нали?

Астрономите отдавна подозират, че силициевият диоксид е продукт на свръхновите. Д-р Дженгий Ро от института SETI обаче открива, че мощните ветрове, които се образуват от тези експлозии, свързват силиция с кислорода, за да произведат силициев диоксид.

Ро е използвала космическия телескоп „Спицър“, за да потърси спектъра на силициевия диоксид в свръхновите Касиопея А и G54.1+0.3 в нашата галактика, които са съответно на 300 и 2000 години.

Тя не само че открива спектъра, но и последвалите наблюдения, съобщени в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, разкриват, че тези експлозии са образували такова прах силика, което би могло да обясни наличието му, което виждаме в зората на Вселената. 

Според новото изследване G54.1+0.3 е произвела прах, който се равнява на около 90 процента от слънчевата маса (в най-добрия случай). Или около 1/12 в най-лошия. При това положение много лесно можем да видим как останки от свръхновата са изхвърлили цялото количество силика, необходимо за образуването на скалистите планети и астероиди в Слънчевата система.