24 декември 1968 г. – Коледни благопожелания от лунната орбита

24 декември 2018 г., 00:00
773

Shutterstock

Екипажът на „Аполо 8“ излъчва телевизионен сигнал на живо на Бъдни вечер. Астронавтите се превръщат в първите хора, орбитиращи друго космическо тяло.

Франк Борман, Джеймс Ловел и Уилям Андерс осъществяват предаването, след като влизат в лунната орбита на 24 декември. Това до известна степен обяснява религиозното съдържание на посланието. След като обявяват настъпването на лунния изгрев, всеки астронавт чете пасаж от Битие.

Как е посрещнато това послание на космодрума „Байконур не е ясно. То обаче е в рязък контраст с думите, изречени няколко години по-рано от космонавтът Юри Гагарин – първият човек в Космоса.

„Не виждам Бог тук горе“ – казва Гагарин от борда на „Восток I”. През годините обаче това изказване периодично се променя. Дали е вярно или не, едва ли ще разберем. Едно е сигурно – реакциите са коренно различни и само допълнително подклаждат популярната по онова време пропаганда в САЩ на Страхуващия се от Бог Запад срещу Безбожните комунисти.

И екипажът на „Аполо“ не твърди, че е видял Бог. Астронавтите обаче са особено впечатлени от неговите творения – „Тази обширна самота те кара да изпитваш страхопочитание. Карате да осъзнаеш какво всъщност притежаваш на Земята“, казва Ловел в друго изказване (екипажът прави общо шест).

Основната мисия на „Аполо 8“ обаче не е да се впечатлява от обширността на Космоса. Целта на експедицията е достигане на естественият спътник на Земята, влизане в около лунна орбита, заснемане и набелязване подходящи места за прилуняване на бъдещи мисии, завръщане и приводняване в предварително набелязан район на родната планета. За първи път членовете на "Апоро 8" преминава границата на радиациония пояс на Земята и достигайки Луната преминават на орбита около друго космическо тяло. Франк Борман, Джеймс Ловел и Уилям Андерс са първите хора видели с очите си Обратната страна на Луната.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1161 г. — Уилям I става крал на Шотландия.
•    1717 г. — В резултат на ураган откъм Северно море са наводнени обширни територии от Нидерландия, Дания и Германия, загиват между 11 500 и 14 000 души.
•    1801 г. — Направена е демонстрация на първият автобус в света с парен двигател, произведен същата година от Ричард Тревитик.
•    1814 г. — В Гент е подписан мирен договор, който слага край на Британско-американската война.
•    1818 г. — В Оберндорф край Залцбург за първи път е изпълнена коледната песен Тиха нощ, свята нощ.
•    1865 г. — Ветерани от Гражданската война в САЩ създават организация Ку Клукс Клан, която впоследствие се превръща в расистка.
•    1871 г. — Състои се световната премиера на операта „Аида“ на италианския композитор Джузепе Верди в Кайро с изключителен успех.
•    1912 г. — При експлозия в предприятие на Хокайдо (Япония) загиват 245 души.
•    1924 г. — Албания е обявена за република.
•    1940 г. — В България е приет Закон за защита на нацията, с който се забраняват обществените организации и се поставя началото на антисемитизма като държавна политика.
•    1946 г. — Обявено създаването на Четвъртата Френска република.
•    1951 г. — Либия обявява национална независимост.
•    1952 г. — С Постановление № 922 на Министерския съвет се създава Главно управление на пътищата към Министерския съвет.
•    1962 г. — Куба връща на САЩ 1100 военнопленници срещу хранителни продукти.
•    1979 г. — Съветския съюз нахлува в Афганистан, за да подкрепи марксиското правителство.

Родени

•    3 г. — Галба, император на Рим
•    1166 г. — Джон Безземни, крал на Англия
•    1491 г. — Игнаций де Лойола, испански монах
•    1745 г. — Бенджамин Ръш,
•    1761 г. — Селим III, султан на Османската империя
•    1784 г. — Елена Павловна, Велика руска княгиня
•    1798 г. — Адам Мицкевич, полски поет
•    1799 г. — Иван Селимински, български лекар
•    1818 г. — Джеймс Джаул, британски физик
•    1822 г. — Матю Арнолд, британски писател
•    1824 г. — Петер Корнелиус, немски композитор
•    1837 г. — Александър Имеретински, руски офицер
•    1837 г. — Елизабет Баварска, императрица на Австрия
•    1858 г. — Христо Попконстантинов, български писател
•    1861 г. — Иван Хаджиниколов, български революционер
•    1863 г. — Христо Станишев, български инженер
•    1867 г. — Манол Иванов, български филолог
•    1868 г. — Емануел Ласкер, германски шахматист
•    1868 г. — Скот Джоплин, американски композитор
•    1879 г. — Александрин фон Мекленбург-Шверин, кралица на Дания
•    1881 г. — Хуан Рамон Хименес, испански поет, Нобелов лауреат през 1956 г.
•    1883 г. — Стефан Ярач, полски артист
•    1886 г. — Майкъл Къртис, американски кино-режисьор
•    1889 г. — Христо Ясенов, български поет
•    1901 г. — Александър Фадеев, руски писател
•    1905 г. — Хауърд Хюз, американски предприемач
•    1906 г. — Джеймс Хадли Чейс, английски писател
•    1910 г. — Фриц Лейбър, американски писател
•    1912 г. — Любен Желязков, български актьор
•    1913 г. — Иван Костов, български геолог
•    1917 г. — Ким Чен Сук, съпруга на Ким Ир Сен
•    1922 г. — Ава Гарднър, американска актриса
•    1923 г. — Джордж Патън IV, американски генерал
•    1925 г. — Чавдар Драгойчев, български хирург
•    1934 г. — Стиепан Месич, 2-ри президент на Хърватска
•    1940 г. — Джанет Карол, американска актриса
•    1943 г. — Пенка Цицелкова, българска актриса
•    1943 г. — Таря Халонен, президент на Финландия
•    1945 г. — Леми Килмистър, британски музикант (Моторхед)
•    1949 г. — Вили Райман, германски футболист
•    1951 г. — Любомир Георгиев, български композитор
•    1952 г. — Константин Цеков, български музикант (ФСБ)
•    1953 г. — Иван Гранитски, български писател
•    1957 г. — Хамид Карзай, президент на Афганистан
•    1960 г. — Лютви Местан, български политик
•    1960 г. — Марио Събев, български музикант (Бараби Блус Бенд)
•    1961 г. — Илхам Алиев, президент на Азърбайджан
•    1961 г. — Уейд Уилямс, американски актьор
•    1964 г. — Дим Дуков, български водещ
•    1965 г. — Мартин Аткинс, английски играч на дартс
•    1970 г. — Еймори Ноласко, американски актьор
•    1971 г. — Рики Мартин, пуерторикански певец
•    1973 г. — Стефани Майър, американска писателка
•    1981 г. — Дима Билан, руски певец
•    1984 г. — Иван Лесев, български футболист
•    1986 г. — Павел "Ел Пафо" Йонов, български тарикат, най-големия играч
•    1991 г. — Луи Томлинсън, английски певец (One Direction)

Починали

•    1524 г. — Вашко да Гама, португалски мореплавател
•    1819 г. — Жан Серюрие, френски маршал
•    1850 г. — Фредерик Бастиа, френски философ
•    1863 г. — Уилям Мейкпийс Такъри, английски писател
•    1872 г. — Уилям Ранкин, шотландски физик
•    1873 г. — Джонс Хопкинс, американски предприемач
•    1881 г. — Янко Мустаков, български композитор
•    1901 г. — Лев Иванов, руски балетмайстор
•    1916 г. — Вацлав Добруски, български археолог от чешки произход
•    1916 г. — Георги Ангелиев, български революционер
•    1918 г. — Йевто Дедийер, сръбски географ
•    1927 г. — Владимир Бехтеров, руски невропатолог
•    1935 г. — Албан Берг, австрийски композитор
•    1942 г. — Франсоа Дарлан, френски военачалник
•    1951 г. — Ячо Хлебаров, български издател
•    1963 г. — Михайло Парашчук, украински скулптор
•    1966 г. — Иван Момчилов, български политик
•    1980 г. — Карл Дьониц, президент на Германия
•    1982 г. — Луи Арагон, френски писател
•    1991 г. — Георги Раданов, български актьор
•    1997 г. — Тоширо Мифуне, японски актьор
•    2008 г. — Иван Татарчев, главен прокурор на България
•    2008 г. — Харолд Пинтър, британски писател, Нобелов лауреат
•    2011 г. — Юлий Стоянов, български кинорежисьор

Празници

•    Бъдни вечер, Свети преподобномъченица Евгения (Евгени, Евгения, Бистра)

Ключови думи:
Коментари