Ако сте от западна или централна България и трябва да избирате къде наблизо да отскочите за уикенда или дори само за един от почивнте дни, идете в Копривщица. Това вълшебно място, пропито с история, ще зареди всичките ви сетива. И то за дълго! А ако имате ученици, изобщо не се колебайте, а разгледайте историческите къщи на града. Освен духовно обогатяване, тази разходка назад във времето, ще бъде изключително полезна на децата.
Историческите къщи
Къща-музей Любен Каравелов
Тази къща ще ви пренесе назад във времето по магичен начин. В чуден двор се крият 3 красиви къщи, а калдъръмена пътека води към тях. Те са строени цели 25 години от местни майстори. Най-старата е от 1810 г. Това е т.нар. „зимна къща“, където всъщност се раждат Любен и Петко Каравелови. Тя е и една от най-старите запазени сгради в Копривщица. Втората е от 1820 г. и е по-скоро стопанска сграда. В нея сушали кожите и правели прочутите копривщенски суджуци, с които търгувал бащата. Третата е т.нар. „лятна къща“, в която семейството се местело през топлите месеци.
В този дом-музей може да видите много интересни експонати. Сред тях са печатарската машина, на която след Освобождението е отпечатана първата българска конституция – Търновската. Там са се печатали и повечето революционни вестници. В дома е и бюрото на министър-председателя Петко Каравелов.
Къща-музей Георги Бенковски
Гаврил Груев Хлътев, който остава в българската история завинаги като Георги Бенковски, се ражда тук през далечната 1843 г. Баща му умира млад и момчето расте с майка си. Учи в класното училище в града, но още на 12 години става чирак при местния терзия (шивач). Това обаче не го удовлетворява. И тъй като расте доста непокорен, бързо си навлича гнева на чорбаджиите. Така на 22 години Гаврил Хлътев напуска Копривщица, за да се върне в навечерието на Априлското въстание, вече като Георги Бенковски.
Снимка: hdesislava / Shutterstock
И нещо любопитно за родната къща на революционера, на което да обърнете внимание, когато я разглеждате. Сградата, строена през 1831 г., има много интересна архитектура: симетрична конструкция със силно изнесен открит чардак. Този чардак плавно продължава назад в голям салон, който през лятото е бил използван за отмора или работа.
До къщата на Бенковски, по стръмни стъпала, се издига внушителен паметник на ревоюционера. От монумента се разкрива невероятна гледка към града-музей, така че непременно се изкачете до него.
Къща-музей Тодор Каблешков
В този дом през 1851 г. се ражда авторът на Кървавото писмо. Тя е сред образците на българската възрожденска архитектура. Двукатната красива къща се извисява над Бяла река и дели една ограда с църквата „Успение Богородично“. Построена е от прочутия копривщенски майстор Генчо Младенов през 1845 г.
И нещо любопитно за нея. Къщата има красива симетрия, като в центъра ѝ е великолепен кръгъл салон. За първи път тук майсторът си позволява да направи ново разпределение на помещенията. Таваните, вратите и долапите са покрити с изкусни дърворезби. Добавя и три със симетрично разположени кобилични фронтона и полукръгли еркери. Тези елементи се заимстват и по-късно започват да се повтарят в заможните къщи в Пловдив и Самоков. Всъщност именно Каблешковата къща се определя като върховно постижение на копривщенското архитектурно майсторство.
Снимка: Angelo DAmico / Shutterstock
В този красим дом се ражда и израства Тодор Каблешков. Неговата майка умира твърде рано и той е отгледан от втората си майка – Ана Каблешкова, и леля си Пена, която е жена на легендарния копривщенски хайдутин Дончо Ватах. Тодор започва да учи в копривщенското класно училище, после заминава за Пловдив, а след това за Френския лицей в Цариград. Запленен от идеите на Левски, Каблешков става негов пламенен последовател. Именно на него се пада историческия жребий да даде ход на кървавите Априлски събития.
Родната къща на Димчо Дебелянов
Тя пази магията от поезията на един от най-нежните български поети. Потънала в цветя и зеленина, двукатната къща се е сгушила в дъното на двора под сенките на вишни и борове. Обагрена е в характерното за града копривщенско синьо. Къщата е построена от дядото на поета през 1830 г.
Снимка: hdesislava / Shutterstock
Димчо Дебелянов е роден тук през 1887 г. и е последното (шесто) дете в семейството на копривщенския абаджия Вельо Дебелянов. Бъдещият поет учи в Пловдив, Ихтиман и София. Увлича се по творчеството на Пушкин и Блок от съвсем ранна възраст, влюбва се в стиховете на Пенчо Славейков и френските символисти от края на ХІХ и началото на ХХ в. Това го оформя като творец. Загива на фронта край Демир Хисар през 1916 г. На гроба му в двора на църквата „Успение Богородично“ е поставена каменна фигура на неговата майка.
Лютовата къща
Още една къща с уникална архитектура. Построена е през 1854 г. от пловдивски майстори за копривщенеца Стефан Топалов и е с богато изрисувани стени и красиво резбовани тавани. През 1906 г. е продадена на търговеца Петко Лютов, откъдето идва и името ѝ. Силно впечатляват изящните медальони, разположени в центъра на красиви декоративни пана или в стенните ниши, наричани алафранги. Забележителен в тази къща е големият отвод на втория етаж с елипсовиден холкел на тавана. А музейната експозиция тук пресъздава бита на заможен копривщенски дом от средата на ХІХ в. В приземието може да видите оригинални плъстени килими и колекция от съвременни плъсти. Плъстите представляват нетъкани вълнени килими. Срещат се и в други краища на България, но в Копривщица производството им достига степен на художествено съвършенство.
Ослековата къща
Друг впечатляващ представител на възрожденската архитектура. Тази къща е издържана в бароков стил. Фасадата ѝ е покрита с растителни и геометрични мотиви, а между прозорците и над аркадата на входната порта, са изрисувани красиви пейзажи. Интериорът е богато декориран - с фигурирани тавани, алафранги и кошове над огнищата, дълги миндери, застлани с изящни тъкани.
Разбира се, къщите на Копривщица не са единственото, което трябва да видите в града.
Цървките на Копривщица
Църквата „Успение Богородично“
Това е най-старата църква в Копривщица, издигната върху основите на по-стар храм, изгорен при кърджалийските нападения между 1804 и 1810 г. Известна е още като Синята църква. След погрома на кърджалиите, копривщенски църковни настоятели решават да възстановят храма. Това става през 1817 г. А според легендата църквата е издигната отново само за 11 дни.
Снимка: meunierd / Shutterstock
Църквата „Свети Николай“
Синята църква става малка за разрастващия се град и затова, през 1839 г., е решено да се издигне втори храм. „Свети Николай“ е сред най-значимите и ценни архитектурни постижения от края на този период. Средствата за изграждането му са дарени от еснафските сдружения и богати чорбаджии. А върху престолния камък в олтара са записани имената на 642-та дарители. Главен архитект и строител на църквата е Уста Гавраил от Одрин.
Мостът „Първа пушка“
Калъчевият мост е сводест каменен мост, свързващ двата бряга на Бяла река. Построен е през 1813 г. от хаджи Найден Калъчев. А името си „Първа пушка“ получава, защото на този мост на 20 април 1876 г. Георги Тиханек произвежда първия изстрел, с който слага начало на Априлското въстание.
Уилищата на Копривщица
Класното училище „Св. св. Кирил и Методий“ е построено през 1822 г. с помощта на Вълко Чалъков. Тук през 1835-36 г. даскал Захарий Круша въвежда взаимоучителната метода в образователната система на града.
През 1837 г. Неофит Рилски открива в града второто взаимно училище, по-известно като Старото възрожденско училище. То е реконструирано през 1858 г. и е издържано в духа на новите архитектурни тенденции.
Нов етап в развитието на просветното дело настъпва с откриването на Първото българско класно училище от Найден Геров през 1846 г. Променя се изцяло и системата на преподаване. Превеждат се и се създават все повече учебници в областта на хуманитарните и естествените науки.
Автор: Деси Тодорова
Снимка: stoyanh / Shutterstock
Снимка: stoyanh / Shutterstock
Снимка: stoyanh / Shutterstock
Снимка: stoyanh / Shutterstock
