Фарът на нос Шабла е истински рекордьор сред сродните съоръжения у нас. Той е не само най-старият – на повече от 150 години, най-автентичният на целия Балкански полуостров, но и най-високият – издига се на цели 32 метра. А светлината му се вижда от 17 морски мили, уточняват експертите.

Макар и толкова интересен, той може да не бъде особено лесен за посещение. От една страна, се намира в една доста далечна точка на страната, близка единствено за живеещите във Варна и Добрич, не и за останалите. Така че първото предизвикателство е да отделите достатъчно време, за да стигнете до Шабла.

Внимание! Напомняме, че е време да смените летните гуми със зимни, за да не бъдете изненадани! Все пак до Шабла никак не е близо, а и това е изискване, което трябва да спазите задължително.

Второто предизвикателство е свързано с достъпа до самия фар. От 27 юни 2025 г. той е отворен за посетители. Но не всеки ден, а само в определени, така че е добре предварително да се информирате дали има такава възможност. Също така достъпът е разрешен само срещу представяне на документ за самоличност.

Следите остават

Историята на Шабленския фар е едновременно приключенска и романтична, бялазана от османски, румънски и дори френски следи.

Смята се, че фарът е построен през 1768 г. Но са открити документи, показващи, че всъщност той е издигнат върху вече съществуваща фарова основа. Така че предполагаемата му възраст може да се окаже не 150 години, както се смяташе досега, а цели 4 века. Повече документи има за по-късната му история, а именно за 1850 г., когато два руски и два турски кораба преминават покрай Шабла и описват крайбрежието. Две години по-късно впечатленията си описва и френски пътешественик. Французин оглавява и създадената през 1855 г. Отоманска фарова служба. По онова време в изграждането на фарове се инвестират много средства, тъй като те са важни за корабоплаването. До 1909 г. фарът все още е под турско ръководство, а след това преминава към българско. В началото на миналия век обаче, между 20-те и 40-те години, той е стопанисван и от Румъния.

И нещо любопитно! До 1928 г. фарът е съвсем бял. После го боядисват на ивици, но в черно и бяло и едва през 30-те години става в червено и бяло, какъвто е и до днес. Освен това първоначално той е просто една обикновена кула, а едва на по-късен етап са добавени допълнителни постройки, в които да живеят пазачът на фара и неговото семейство. Всъщност това е единственият фар, в който е имало пазач – жена. Тодорка Хаджииванова и съпругът ѝ Иван се грижат за съоръжението в продължение на 40 години.

По-силен от природата

Такъв е фарът на Шабла. Силното земетресение от 1901 г. с магнитуд 7,2 по Рихтер не успява да го срути. Дори няма сериозни щети, а е изграден не от бетон, а само от камък и хоросан. А всичко наоколо е разрушено.

Преди векове го наричат „Шабла фенер“ или „Пясъчният фенер“. Интересното е, че той има 8 стени, всяка ориентирана в посока или полупосока на света. Реално така работи и като компас, който може да се окаже много полезен не само на заблудените моряци, а и на онези на сушата. Това изобщо не е случайно. Моделът на фара копира прочутия Александрийски фар и е негово умалено копие.

През 1996 г. в основата на фара е зазидано важно послание към хората от бъдещето, което предстои да бъде отворено през 2056 г. Какво е то? Някои от нас ще разберат след 30 години.

Автор: Деси Тодорова

Проектът се осъществява с подкрепата на Primex и A1

Gallery

Снимка: Shutterstock

Gallery

Снимка: Shutterstock