„Всичко тече и нищо не остава на едно място.” (Хераклит)
Всичко в живота се променя. Нищо не остава същото. Нито хората, нито обстоятелствата, нито дори обектите. Някои преживяват тежко промените, други имат нужда от постоянно разнообразие, за да се чувстват пълноценни.
Нека приемем, че всичко, което ни се случва, е част от нашата съдба. Променяйки се, животът променя нас, но и обратното – когато се променяме ние, променяме живота си.
Променяме съдбата всеки път, когато се колебаем между две решения. Променяме, когато изберем да минем по друг път. Променяме, когато решим да подадем ръка и да простим. Променяме, когато предпочетем да отидем пеша на работа, вместо с обичайния транспорт. Всички тези дребни решения са част от една плетеница, наречена съдба, над която човекът винаги и постоянно има власт, съзнателно или не.
Защо тогава толкова се страхуваме от промените?
