Живот до 140? В пенсия - на 110 години

15 април 2019 г., 14:40
1442

Снимка: Shutterstock

Все повече изследвания показват, че човек може да живее до 120 години, а дори и повече. Руски учени пък твърдят, че са открили бактерия, в която се крие тайната на живота до 140 години. Тези на пръв поглед добри новини крият в себе си и много неясноти – как би се променил животът ни, ще имаме ли същите стимули и ценности, ще поскъпне ли животът или напротив – ще поевтинее. Да погледнем икономически към тази вълнуваща перспектива.  

През 1900 г. населението на Земята е било 1,65 млрд. души. През 1999 г. то вече е 6 млрд., а само 12 години по-късно, през 2011 г., станахме 7 млрд. души. Увеличението на населението се дължи както на високата раждаемост, така и на научно-техническия прогрес, който позволи на хората да живеят по-дълго. Средната продължителност на живота в началото на ХХ век е била едва 49 години, а в началото на XXI век в по-развитите страни тя вече е близо 80 години. Всичко това, разбира се, промени нашия живот и много от нещата, които човек е правил в началото на XX век, изгубиха смисъл и останаха в миналото.

Ако пък започнем да живеем до 140 години, то подобна промяна ще се случи отново. Нашето всекидневие ще претърпи трансформация, част от нещата около нас ще загубят смисъл, а държавата ще трябва да поеме нови функции и роли. 

На първо място ще се променят ролята и смисълът на образованието.

Ако човек живее до 140 години и съответно работи в една голяма част от своя живот, то образованието, което е придобил преди 50-60 години, изобщо няма да отговаря на настоящите изисквания на пазара на труда. Живеейки в информационната ера, където нови технологии се изобретяват буквално всяка година, за човек е жизненоважно да поддържа своето ниво на образование и да не губи връзка с очакванията на пазара на труда.

Опитайте се да си представите как един 80-годишен човек

днес би работил на компютър и ползвал интернет, дори и да е получил диплома за магистър от най-добрия технически университет, когато е бил млад. За да бъдем конкурентоспособни на 100 години, ние ще трябва често да актуализираме наученото. Смисълът на програмата „Учене през целия живот” би придобил много по-голяма тежест.

Разбира се, ще трябва да работим повече. Забравете за ранното пенсиониране на 52 г. и получаването на пенсия до края на живота. Ако живеем до 140 г., то актюерите биха направили своите сметки, че всеки трябва да работи до 110-115 години, за да получава достойна пенсия. Някои опасни професии (като пилоти, миньори, ватмани и др.) няма да могат да се работят цял живот, което ще доведе до честа преквалификация и смяна на професията. Рязкото вдигане на възрастта за пенсиониране обаче няма да се приеме лесно от хората. Социални размирици, стачки и бунтове ще бъдат все по-често част от нашето всекидневие. 

Всъщност

най-големи проблеми бихме имали,

ако продължителността на живот рязко се покачи до 120 или 140 години (например с новооткрита бактерия, хапче или нещо друго), а не постепенно с годините. Ако изведнъж хората започнат да живеят много повече, може да очакваме рязко покачване на търсенето на ресурси в целия свят – храна, петрол и др. При ограничени ресурси това би предизвикало сериозно поскъпване на основните стоки и услуги, без които човек не може да живее. Сами се досещате, че следствието би било невиждана криза и глад в по-бедните райони. Така че изобретяването на хапче или откриването на „златната” молекула може да ни изиграе лоша шега, поне на първо време.

Рязко увеличаване на броя на населението би имало и друг негативен ефект поне в краткосрочен план – поскъпване на имотите. Градовете ще станат по-пренаселени и тъй като повече хора ще търсят място за живеене, това съответно ще доведе до по-висока цена на жилищата. Много е вероятно в някои мегаполиси (Ню Йорк, Москва, Токио) цената на живота да стане в пъти по-висока, отколкото е в момента.

Ако обаче увеличаването на възрастта става постепенно,

позитивните последици биха били много повече от негативните. В началото на ХХ век хората също са вещаели катастрофични сценарии век по-късно – как например храната няма да бъде достатъчна за увеличаващото се население, как земята няма да издържи толкова много хора и др., но както всички видяхме, те не се сбъднаха. Научно-техническият прогрес показа, че при определени стимули хората могат да произвеждат в много по-бързи темпове, отколкото расте световното население.

Това, което ще претърпи сериозна промяна обаче, е ролята на държавата и по-точно нейната социална функция. В момента голяма част от бюджета на една държава отива за социални програми и здравеопазване. Не е тайна, че от тези програми се възползват най-вече възрастните хора – те се разболяват по-често, по-трудно си намират работа и т.н. Увеличаването на населението на възраст над 80 години

означава и много повече пари за социални програми

и здравеопазване. 

Да погледнем структурата на бюджета на България в момента: около 35% отиват за социални разходи – пенсии, социални плащания и здравни услуги. Ако броят на възрастните хора се увеличи няколко пъти, то същото ще се случи и с бюджетните разходи за тях. Ако населението не работи активно или научно-техническият прогрес не измисли начин да се разболяваме по-малко, то за да покрият тези разходи, правителствата ще трябва да намерят отнякъде повече средства – вдигане на данъците или нещо друго по-иновативно.

Бракът и семейството

също биха претърпели промени. Много често хора над 60 години решават да не развалят браковете си, въпреки че любовта отдавна е изчезнала. Причината е, че в оставащите 15-20 години живот за човек е много трудно отново да намери своята половинка и да заживее нов живот. Когато обаче хората започнат да живеят до 140 години, разводите биха зачестили.  Съответно разходите за бракоразводни дела биха скочили също.

Ето една професия - тази на адвокатите,

която определено би спечелила от увеличаване на възрастта на живот. Краткотрайните бракове ще станат често срещано явление.

Други сектори на икономиката, които биха извлекли полза от увеличаването на човешкия живот, биха били туризмът с всичките свързани отрасли. В активна трудова възраст човек спестява, за да може да потребява и почива, когато достигне старини. Чисто статистически с напредване на възрастта интензитетът на „вземане на почивка” се увеличава. Тоест ако живеем по-дълго, ще има много повече хора, които ще потребяват туристически услуги.

Фармацевтичната индустрия

също би извлякла полза. Не е тайна, че възрастните хора са основните потребители на лекарства. Ако живеем до 140, потенциалните клиенти на фармацевтичните компании биха се увеличили многократно.

Вдигането на продължителността на живота би имало

положителен ефект върху развитието на науката.

Ако днес за едно научно откритие са необходими 10-15 години проучвания и натрупване на знания, представете си колко повече открития би направил човек, ако работи средно 80 години, трупайки знания и умения. Заедно с това професионалното развитие и квалификация на хората биха достигнали нови висоти – човек с 80-годишен опит в дадена област би бил много по-качествен и ефективен служител, отколкото такъв с 30-годишен опит. Разбира се, при едно условие – умствените клетки да не умират със същото темпо и човек да остава адекватен до дълбоки старини.

По-високата продуктивност

не бива да ни плаши, че ще увеличи безработицата. През ХХ век е имало подобни страхове, че машините, които изместиха нископродуктивния труд, ще оставят хората на улицата. Това, което се случи, беше увеличаване на благосъстоянието, а безработицата изобщо не беше проблем. Така че ако сме по-продуктивни, можем да бъдем сигурни, че ще бъдем и по-богати.

Изводът? Удължаване на живота ни с 60 години крие в себе си много неизвестни. Можем с лесна ръка да приемем идеята, че ще живеем до 140 години, но същевременно трябва да сме наясно, че животът ни няма да бъде такъв, какъвто е днес. Въпреки това трябва да продължим напред и да не се страхуваме от неизвестното.

Автор: Калоян Колев

Ключови думи:
Коментари