Житейските уроци, на които ни учи спортът

Спортуването е изключително важно за развитието на личността, още от ранна детска възраст. Който познава физическите тренировки, е усещал щастието след умората, невъзможно да се сравни с нищо друго, гордостта от победата и отворените очи и забързаната мисъл на освежения от кръвообръщението човешки ум.

Има житейски уроци, на които може да ни научи само спортът, припомнят авторите на американския блог A+. Затова, не трябва да забравяме стойността на физическите тренировки. Често при спортуването е най-трудно първоначалното решение - да станеш от дивана, да не се прибереш у дома след работа, а да отидеш в спортната зала, да отхвърлиш компютъра през уикенда. Някои казват "Много съм уморен, крайно съм изтощен в края на работния ден... ще отида да поспортувам!". Защото спортът зарежда с енергия и прави съня по-дълбок.

Ето част от житейските уроци, на които ни учи спортуването.

Спортът ни учи...

- Да не се отказваме. Да бъдем упорити. На постоянство в характера, заради което впоследствие другите ще ни имат доверие.

- На трансоформация чрез гледната точка. Да превръщаме провалите в почва за успехи, печалби и спечелени битки.

- На усъвършенстване. Учим се да подобряваме уменията, които вече имаме. Разбираме, че да можеш нещо не дава щастие. Удовлетворението идва от това да го можеш все по-добре.

- На укротяване на егото. На работа в екип. Да можем да помолим за помощ.

- На поемане на лична отговорност.

- На увереност да се търси отговорност от другите.

- Да даваме втори шанс.

- На способност за изграждане на самооценка и умение да разпознаваме собствената си роля в ситуацията.

- Да възприемаме инструкции.

- Да имаме доверие на другите.

- Да вярваме в собствените си сили.

- Да разбираме, че човек е такъв, с каквито хора се обгради.

- Да изпитваме лимита на тялото си.

- Винаги да имаме мотивация да постигаме цели.

- Да знаем, че не винаги ще печелим и да го приемаме.