1. Цял живот се учим.
Ако някой си мисли, че няма какво повече да вземе от живота, значи е спрял да живее. Човек се учи, докато е жив, и бихме добавили, че вероятно пак ще умре неук. Съществуването ни е пълноценно, когато се развиваме и искаме да направим крачка напред. Особено предвид динамично променящия се свят, все по-глобалното навлизане на технологиите, след 10 години вероятно ще изчезнат и голяма част от познатите ни днес професии.
2. Никой не ни е длъжен.
Може да сме затънали до уши в работа, да плащаме няколко кредита, да издържаме семейство, да сме вечно недоспали, уморени и т.н., но никой не е длъжен да се съобразява с това. Всеки си има своите грижи и проблеми. Колкото и да ни е трудно да го приемем, не бива да влизаме в ролята на жертва и не трябва да очакваме от другите винаги съчувствие и разбиране.
3. Не се жертвайте за другите.
Със сигурност сте чували фразата: „Не съм те карал да го правиш! – от приятел, близък, от собственото си дете. Болезнено е, защото се чувствате обидени заради положените усилия и грижи за друг човек, но всъщност се замислете – помолил ли ви е да го правите, наистина ли е имал нужда от това, или сте го направили по-скоро за себе си?
4. Външността е от значение.
Неприятно, но факт. Колкото и да акцентираме върху богатия си вътрешен свят и безбройните отлични качества, винаги предимство ще има човекът с по-добра външност от нашата, ако разполага със същите или близки до нашите умения. На интервю за работа ще оценят и начина, по който изглеждате, и начина, по който сте облечени, и уменията ви за общуване, не само професионалните ви качества.
5. Забравяме, че сме смъртни.
Не отлагайте важните цели за утре. Няма време. Кога бяхте на 20, кога станахте на 35… постигнахте ли това, за което мечтаехте? Живейте така, сякаш няма да има утре.
Цветелина Велчева
