Защо мъжете са склонни да се върнат при бившите си след 10-15 години

Времето заличава лошите спомени и обикновено остават хубавите.

Дали това обаче е единствената причина мъжете да проявяват желание да се завърнат към бившите си години по-късно.

Още по-странно е, когато става дума за семейство, от което се е отделил.

По свой избор.

Десет-петнадесет години не са случаен период от време. В психоанализата и аналитичната психология на Карл Юнг този времеви интервал съвпада с един съществен прелом: процеса на индивидуализация и кризата на втората половина от живота (по-известна като кризата на средната възраст).

Завръщането на мъжа при бившата съпруга след толкова дълъг период почти никога не е свързано със секс и рядко е заради романтичната любов в класическото ѝ разбиране. То е свързано с търсене на изгубената идентичност и опит да се излекува нарцистичната травма. Един вид връщане по-скоро към себе си и към младостта си – такъв, какъвто е бил мъжът реди 15 години.

Ето какво се случва:

На 30–35 години (често срещана възраст за първите разводи) мъжът често е воден от нарцистични схващания и подбуди. Струва му се, че потенциалът му е безграничен, първото семейство се усеща като „ограничаващ фактор“, окови, спирачка на индивидуалността, пречка за независимост, а пред него предстоят нови върхове, по-млади партньорки, социален възход и абсолютна свобода.

Към 45–50 години настъпва фазата на равносметката и междинните резултати.

Биологичният пик е преминал.

Кариерният таван обикновено вече е ясен.

Новите отношения, преминали през същия цикъл на идеализация и обезценяване, са загубили своята новост и общо взето мъжът се намира в изходна позиция.

Според наблюденията на психолозите за първа съпруга често бива избирана жена, върху която мъжът подсъзнателно проектира очакванията си за „приемащата майка“ (първичния обект на привързаност). С нея е преминат етапът на съвместното израстване: преживяването на бедността, устройването на първото жилище, раждането на първородните деца, първите социални стъпки.

Всички последващи връзки най-често се изграждат върху други приритети — функционалност, статус, страст или удобство.

Първият брак остава за мъжа онази психологическа „матрица“, в която е бил приеман без настоящия си статус, пари и атрибути на успеха — просто заради самия себе си. Потребността от завръщане е дълбок копнеж по чувство за безопасност и безусловно приемане, което му е липсвало в следващите връзки.