Защо мразим да гледаме снимки на самите себе си?

08 септември 2019 г., 19:45
6033

Shutterstock

Много добре знаете за какво говорим. Седите на стола си и преглеждате снимки във Facebook албума на ваш приятел. Изведнъж попадате на вашата собствена физиономия – една значително по-малко атрактивна версия на вас самите. Вашето „истинско“ Аз изглежда, че е отвлечено. Заменено е от второразреден вариант. Питате се „Какво всъщност се е случило?“. „Наистина ли изглеждам по този начин?“, пише io9.

Да, наистина. Не се тревожете обаче. Съществува едно напълно смислено обяснение защо човекът, който се взира във вас, изглежда толкова непознат, макар и това всъщност да сте самите вие. Между другото това смешно подобие на снимката реално е по-привлекателно, отколкото си мислите.

Огледала. Именно те са виновни за всичко! И Дънкан Дейвид ще ви обясни защо:

„Как се възприемаме? Каква е картата, която използваме, когато се виждаме? Е, това е една уникална камера – никой друг не ви вижда по този начин: това е огледало, в банята, на една ръка разстояние. Една изключително персонална гледка – вие сте единственият човек на света, който я вижда. И всеки път, когато някой ви снима, тя не съвпада с вашите представи.
Затова моята теория, макар и да не съм учен, а просто фотограф – е следната: когато видим снимка на самите себе си, тя изглежда наред, но не съвсем. Съответно усещаме огромно чувство на отричане. Правилна ли е теорията или не? Ще видим. Вероятно някой ще я тества.“

Е, оказва се, че някой вече я е тествал още през 1977 г. В изследване, озаглавено Reversed Facial Images and the Mere-Exposure Hypothesis, психолозите Тиодор Х. Мита, Маршал Дермър и Джефри Найт демонстрират, че „хората предпочитат лицеви снимки, които съответстват повече на тяхното огледално изображение, отколкото на истинското“. Особено интересното в случая е проучването на това защо сме приели, че огледалното изображение е по-привлекателно. Както подсказва самото заглавие, това е свързано с психологически феномен, при който хората развиват привързаност към нещата, просто защото те са запознати с тях. Този ефект ,предложен за първи път през 60-те години на миналия век от психолога Робърт Зажонц от Станфорд, е демонстриран сред най-разнообразни по вид стимули (думи, рисунки, звуци) и сред множество култури. Дори е наблюдаван при други видове.

Така, когато някой каже, че причината да не харесваме собствените си снимки, са огледалата, имайте предвид, че реално трябва да вините по-горния психологически феномен.

Нещо повече – ако си направите снимка, която да прилича на огледалния ви образ, за останалите хора ще изглеждате странно. Затова въобще не се тревожете, че не се харесвате на някои изображения. За останалите хора вие изглеждате страхотно.

Ключови думи:
Коментари