Отдавна е известно, че хората се мислят за по-умни и привлекателни, отколкото са всъщност. Според учените днес манията за величие е приела застрашителни размери. Доказват го многобройните снимки и клипчета в интернет пространството, говорещи за опасно себенадценяване.

Така например след като гледат видео на приземяващ се самолет, у хората нараства убеждението, че могат да се справят с тази задача и сами. Това бил резултатът от един експеримент, проведен от новозеландски изследователи. Защо гледането на четириминутното видео, което от гледна точка на пилотите е абсолютно неизползваемо като урок по летене, породило подобно самочувствие – учените не могат да обяснят. Може би филмчето помага на човек да се постави на мястото на пилота, надценявайки собствените си възможности, споделят те за специализираното списание „Оупън Сайънс“ на британското Кралско общество.

Себенадценяването не е непременно нещо лошо, твърдят учените от екипа на Мериан Гари от Университета на Уайкато (Нова Зеландия). Положителната представа за себе си може например да накара човек да вижда по-скоро предимствата, отколкото недостатъците на някое свое действие и да го изпълнява с нужната ангажираност.

Ефектът на Дънинг-Крюгер

Себенадценяването е вкоренено дълбоко в човешката личност. Така например познатият ефект на Дънинг-Крюгер описва как тъкмо индивиди, които разбират малко от дадена работа, надценяват знанията и способностите си. Те просто са неспособни да оценят реалистично възможностите си и страдат от илюзорно превъзходство.

Резултатите от някои анкети показват, че хората могат тотално да сбъркат, когато става дума за собствените им умения и граници. На тази заблуда се поддават най-вече мъжете - изтъкват изследователите. Така например в едно допитване повече мъже отколкото жени били убедени, че са в състояние да победят в борба всяко животно, включително мечки, орли и кралски кобри  (чиито ухапвания обикновено са смъртоносни!).

Според изследванията фотографии и видеа могат да задълбочат вярата в собствените способности, продължават новозеландските учени. Така например студенти твърдели, че разбират по-добре климатичните промени, след като прочели по темата текст, придружен от снимков материал – макар в снимките да не се съдържала никаква информация.

Екипът на Гари проучил подробно този ефект въз основа на следния експеримент: 800 доброволци били помолени да си представят, че се намират на борда на малък самолет и са единствените, които могат да го приземят, защото пилотът внезапно се е разболял.

На половината от участниците показали и видео от пилотската кабина, заснето от перспективата на пилота по време на кацане. Видеото нямало звук и гледката към пулта за управление била закрита. Опитен авиатор описал видеото като „100 процента безполезно“, що се отнася до усвояването на маневра за приземяване.

След това на всички участници задали серия от въпроси, сред които: „Колко уверени сте, че можете да приземите самолета, без да загинете?“ и „Колко уверени сте, че можете да приземите самолета толкова успешно, колкото професионален пилот?“. Участниците трябвало да подредят отговорите си по скала от „0 – изобщо не съм уверен“ до „100 – напълно съм уверен“.

Мисията невъзможна

Ако няма нужната подготовка, почти никой не би се справил с поставената задача, пояснява ръководителката на изследването Мериан Гари. Всяка оценка в скалата над 0 е равносилна на себенадценяване – а много от участниците дали точно такива отговори. „В действителност както участниците, които бяха гледали краткото безполезно видео, така и другите бяха неоправдано самоуверени“, казва Гари.

Но онова, което най-много интересувало учените, било въздействието на видеото. Те изчислили, че и без това неуместната самоувереност в групата на тези, които го гледали, била с около 9 процента по-голяма отколкото на останалите. Размерът на ефекта се равнявал приблизително на резултатите и от други подобни проучвания.

 „Факт е, че хората доста често наблюдават изображения на умели действия и  поведение – казва Гари. – Ние смятаме, че разликата от 9 процента след гледането на една-единствена кратка презентация буди притеснение.“ Напълно е възможно себенадценяването да се задълбочи още повече след неколкократно гледане.

Вероятно видеото развихряло въображението на гледащите го, така че самите те лесно можели да се видят в ролята на пилота заедно с неговите умения, допускат изследователите. Тази връзка обаче не била доказана. Така и не станало ясно кои аспекти на филмчето до такава степен раздули самочувствието на участниците. Показаното приземяване преминало спокойно. Една рискована маневра навярно би довела до друг резултат. Освен това във видеото нямало конкретни указания – ако пилотът би обяснявал всички необходими действия стъпка по стъпка, възможно е това също да би предизвикало по-трезва преценка.