Въпреки някои анекдотични твърдения, научните изследвания са единодушни, че повечето хора няма как да помнят раждането и най-ранните 2-3 години от живота си. Тази неспособност да се помнят събитията от ранното детството е известно като „детска амнезия”. 

Учените са установили, че детската амнезия е различна от „нормалното забравяне”, което се случва с течение на времето. Изследванията показват, че в периода между раждането и ранното детство се забравят много повече събития, отколкото може да се очаква, ако се следва нормалната крива на забравяне, пише LiveScience.

Детската амнезия не нарушава процедурната памет, която съхранява информация за това как се правят определени неща – каране на колело и т.н., а само декларативната – спомените за факти и събития.

Зигмунд  Фройд предлага първото обяснение на детската амнезия: спомените са потиснати, заради техния травматичен и сексуален характер.

Но макар и учените да са отхвърлили това, което твърди Фройд преди около 100 години, все още няма консенсус относно произхода на детската амнезия.

Известно време е било смятано, че децата просто нямат умствения капацитет да формират декларатични спомени. Но 2-3-годишните деца могат да разказват за събития, които са се случлили преди месеци или дори преди година, показват съвременни проучвания.