Защо хората изневеряват - гледната точка на 10 мъже

Казаното накратко, изневярата е самозаблуда.

6. Роналдо Пиачели, Италия

Заради загубата на доверие. Да.

Изневярата често е следствие от загубата на доверие. Макар че сме свикнали да говорим само за обратното.

Какво имам предвид? Когато партньорът ти спре да изпълнява обещанията, които ти е дал. Колкото и малки да са те. Каквито и извинения да има. Когато започне да не спазва думата си, доверието ти в него намалява. А оттам – и усещането за сигурност във връзката.

Не само жените имат нужда от стабилни взаимоотношения с партньора си – мъжете също.

Когато думите станат повече от делата, в теб се събужда импулс да търсиш това, което ти липсва, някъде другаде. И обикновено го намираш. Или поне си мислиш, че го намираш. Докато не осъзнаеш, че всичко е било илюзия. И страх. Страх, че другият вече не те обича. Че за него не си ценен, както преди.
Моят съвет е прост: преди да изневерите, помислете. Говорете. И преценете.

Ако половинката ви отказва да ви разбере, най-добре си тръгнете. Ако пък ви чуе и откликне на нуждите ви, какъв е смисълът да изневерявате?

7. Антоний Игнатов, Русия

Често се говори за сексуалния аспект на изневярата. За мъжкия нагон. И подсъзнателното желание на мъжа да остави след себе си поколение. Но това е твърде опростена гледна точка. Която е твърде далече от усещанията на средностатистическия мъж.

Мъжът най-често изневерява, защото другата жена го гледа с обожание.

Слуша го, когато говори. Смее се на шегите му. Кара го да се чувства великолепен. Кара го да се чувства сякаш отново е на 20. Кара го да си мисли, че всичко е възможно.

Мъжът ще изневери, не защото генетично му е заложено да отхвърля моногамията. А защото жена му е спряла да му се възхищава. Сега тя е твърде заета с децата, които, в повечето случаи, изцяло запълват емоционалните й нужди. От друга страна, мъжът й е отдавна е спрял да я ухажва – нали вече е негова, защо да се старае? Това я кара да насочи вниманието си върху децата, а отношенията със съпруга си да остави по течението.

Да, току-що признах, че мъжът има не по-малка вина за угасването на страстта между двамата. Както и жената. За да запазят връзката си и да не допуснат трети човек да влезе в нея, те трябва да продължат да общуват активно помежду си, да се грижат един за друг, да демонстрират внимание и любов.

Мъжете не изневеряват, защото търсят секс, а защото търсят отново онова усещане, което са имали в началото на връзката с партньорката си. Същото важи и за жените.

8. Сам Уилингтън, Великобритания

Причината за изневерите са „големите надежди“. Големите надежди за перфектния партньор. И перфектната връзка.

Ето какво имам предвид:

1. Живеем с надеждата за перфектната връзка.
Очакваме, че един ден ще срещнем перфектния партньор, с когото ще имаме перфектната връзка. Ще имаме перфектната любов. Ще получаваме разбиране и подкрепа, всичките ни нужди ще бъдат удовлетворени, приятелите и социалният ни живот ще си паснат перфектно, семействата ни ще се разбират, ще имаме перфектните деца и ще бъдем щастливи завинаги.

2. Търсим перфектната връзка.
Цял живот търсим този перфектен партньор. Започваме връзки с хора, за които ни се струва, че ще изпълнят всичките ни критерии. И когато не го направят (защото никой не би могъл!), продължаваме да търсим нов партньор, което най-често започва, като изневерим на настоящия. Искаме да се убедим, че има смисъл да напуснем старата връзка и да се впуснем в новата. „Дегустираме“ виното, преди да си поръчаме бутилката.

3. Примиряваме се.
В един момент се уморяваме от това вечно търсене. Решаваме да спрем. Да изградим връзка с човек, за когото знаем, че не е перфектен, но с когото знаем, че можем да свикнем. Проблемът е, че дълбоко в нас надеждата ни перфектната половинка все още е жива. А перфектният партньор все още го няма.

Можете ли да познаете какво ще се случи?...

Най-доброто, което може да направите, не само за своя партньор, а и за самите себе си, е да спрете да търсите идеалното. Защото именно недостатъците на другия може би го правят идеален за вас...

9. Тойо Отанава, Япония

Не, причината за изневярата не е сексът. Или поне не само сексът.

Когато си в дълга връзка, се успокояваш. Чувстваш се защитен. Вече сте си доказали, че искате да бъдете заедно, цял живот. И това е напълно достатъчно. Но дали наистина е така?...

Ето например, жената. Тя вече е омъжена. С главно О. Вече не е нужно да търси баща на децата си. Вечер не заспива сама. Има кой да оправи домашните електроуреди, когато се повредят. И кой да се погрижи за колата й. 

Има ги децата и семейните традиции, празниците и всички онези малки неща, които изграждат семейния живот и които я карат да се чувства сигурна и спокойна. Да се чувства комфортно. Като в стара удобна обувка. Внимание! Точно тук трябва да зазвъни сигнал за тревога в главата й!

Тя трябва да се запита: ако не бяхме женени, дали съпругът ми все още щеше да иска да е с мен? Дали всеки ден щеше да избира мен пред, да кажем, съседката или колежката в офиса? Има ли нещо, което би поставило избора му под въпрос? Какво мога да направя, за да променя това?

Нека дамите, които четат това, не ми се сърдят. Не искам да изкарам тях виновни за изневярата на мъжете им. Но не забравяйте, има много истина в думите, че жената е вратът, а мъжът – главата. От вас зависи в огромна степен накъде ще се развие връзката, каква ще е семейната атмосфера. Вярно е, че имате дом, деца и на празниците сте заедно. Но всичко това е контекстът на брака, не неговата същност.

Същността на успешната връзка може да се обобщи в три думи: взаимност, грижа и жив интерес към нуждите и желанията на другия.

10. Крейг Сапър, САЩ

Истината е, че можеш да изневериш на половинката си, дори ако все още си влюбен в нея. Една от основните причини за изневярата, според мен, е невъзможността да комуникираш с партньора си, така че твоите емоционални и сексуални нужди да бъдат удовлетворени.

Хората рядко говорят за това от какво се нуждаят. Не могат или не искат. Това става причина да потърсят разбиране някъде другаде, при някой друг.

Казано с други думи, отчаяно искаш нещо, което не получаваш от връзката си, и затова решаваш да го потърсиш извън нея. Moже би просто не разбираш от какво се нуждаеш или не знаеш как да го поискаш, или пък те е страх да го поискаш, защото не знаеш как ще реагира партньорката ти.

Това се случва непрекъснато в моногамните връзки. Съпругата става майка на няколко деца и нейното либидо намалява значително. А засегнатият съпруг търси внимание в колежката си. Или пък вечно заетият бизнесмен, който прекарва десетки часове в офиса си, кара съпругата си да се чувства изоставена и забравена. Нейната реакция е да започне тайна връзка с някой съсед. И това не значи задължително, че двамата вече не се обичат. Напротив. Ако този, който изневерява, не обичаше половинката си и не държеше на връзката си, просто би си тръгнал. Това просто значи, че в душата му има някаква огромна липса. А липсата може да бъде запълнена. 

Изневярата може да бъде избегната. Стига двамата да са открити един пред друг. И най-вече пред себе си.

Всъщност, ако хората можеха да комуникират откровено помежду си, да споделят с партньора си от какво се нуждаят и да чуват от какво се нуждае и другият, нещата щяха да бъдат различни. И много връзки щяха да бъдат спасени. Само че нашата култура не ни учи как да общуваме помежду си. Вместо това ни учи да вярваме в идеалните връзки от филмчетата на Дисни.

Източник: Dama.bg