Брюкселското зеле е горчиво, а децата обикновено не харесват подобен вкус. Вината не е тяхна. Учените казват, че отношение от този тип към горчивото и киселото всъщност е инстинкт за оцеляване. Защо?
Много просто - повечето токсини имат сходен вкус. От друга, страна сладкото обикновено се свързва с нещо, което е безопасно за консумация. Затова и децата се раждат с предпочитания към сладкия вкус.
Вкусовите ни предпочитания се променят с времето. С напредването на възрастта осъзнаваме, че нещо, което е горчиво или кисело, няма да ни убие и дори ни харесва като храна. Когато порастваме, ние губим част от обонятелната ни чувствителност, а тя ни е нужна за разпознаването на разни есенции, което е различно от вкуса (ментовото, например, е есенция, но не и вкус).
Също така губим и от вкусовите си рецептори през годините. Затова добавяме и повече сол/захар към ястието си. Съществува теория, според която големите дегустатори на вино печелят награди през последните години, защото винарните критици остаряват и не различават съвсем леките аромати.
Ако човек не успява да открие всички вкусове, той може да има здравословен проблем, причинен в следствие на нараняване на езика или увреждане на мозъка. Възможно е да съществува проблем и с обонянието. Каналчето, което разделя устната от носната кухина позволява да миришем буквално зад носа си и решаващо значение имат най-сложните аромати. Затова храната ни е безвкусна, когато носът ни е запушен. Освен пилешката супа – тя е солена.
Източник: Popular Science
