Запомнете ме

остроока и бързорека,

своенравна и гореща –

сякаш току-що извадена

от юлските пещи.

Запомнете ме с усмивка закичена,

готова на всичко да се удивлява,

с глава  - за отсичане,

с устни – за целуване.

Запомнете ме такава.

Тръгнала си недопята,

недоизпита,

излетяла от самия връх на лятото…

Мислете, че отдавна ме няма,

додето аз си доживявам някъде дните,

тиха и бяла.

С лице, което седефено свети,

с ликуващо рязък замах на крилете –

такава ме запомнете!

Автор: Станка Пенчева (1929 - 2014) - българска поетеса