Има периоди, дори цели години, особено чувствителни към темата за смисъла на живота. Това често са преходните периоди – юношеството, кризата на средната възраст, старостта.
Има периоди, в които се чувстваме откъснати от самите себе си и изгубени по прашните трасета на живота. В тези мигове въпросът за смисъла на живота ни крещи в нас. Защо сме тук на тази земя? Има ли смисъл нашето собствено съществуване? Струва ли да се вървим по пътя? На кого и за какво сме полезни?
В трудните ни периоди понякога можем да се чувстваме отчаяни, да ни се струва, че животът е адски несправедлив към нас самите. Според Виктор Франкъл, един от най-задълбочените изследователи на въпроса за смисъла на съществуването, отчаянието е страдание без смисъл. Той е роден през 1905 г. във Виена и е израснал, изучавайки теориите на Зигмунд Фройд и Алфред Адлер.
През 1942 г. обаче, животът му внезапно се променя. Тогава Франкъл е депортиран в нацистки концентрационен лагер заедно със семейството си. Докато се бори да оцелее, черпейки от своя опит, както и от наблюдения, той разработва теорията на логотерапията.
Франкъл вярва, че хората са мотивирани от нещо, което той нарича „воля за смисъл“, която се равнява на желание ни за намиране на смисъл в живота. Той твърди, че животът може да има смисъл дори при най-мизерните обстоятелства. Нашата мотивацията за живот идва от намирането на този смисъл.
Правейки крачка по-далеч, Франкъл пише: „Всичко може да бъде взето от човека, освен едно нещо, последната от човешките свободи, да избере своето отношение при всеки набор от обстоятелства.“
На старогръцки думата „логос“ означава смисъл , а логотерапията включва подпомагане на човек да намери личен смисъл в живота.
Логотерапия въздейства в три семантична система: създаване на стойност, стойността на опит (опит, който е придобит от външния свят), стойността на връзката (позицията за съдбата на).
Целта на логотерапията е да разширим способностите си и да видим цялата равнина на потенциалните значения, които могат да се съдържат във всяка ситуация.
Франкъл прави кратък преглед на теорията си в книгата „Човекът в търсене на смисъл“.
Всеки човек има здраво ядро. Основният фокус на логотерапевта е да просвети другите за собствените им вътрешни ресурси и да им предостави инструменти за използване на вътрешното им ядро.
Според Франкъл животът предлага цел и смисъл, но не обещава изпълнение или щастие.
Логотерапията предлага смисълът на живота да бъде открит по три различни начина:
- Чрез създаване на произведение или извършване на дело.
- Чрез преживяване на нещо или срещане на някого.
- Чрез отношението, което имаме към неизбежното страдание.
Пример, който често се дава за обяснение на основните принципи на логотерапията, е историята на срещата на Франкъл с възрастен общопрактикуващ лекар, който се бори да преодолее депресията след загубата на жена си. Франкъл помага на възрастния мъж да открие личния смисъл в болката му - целта на страданието му му е била да спести болката на жена си от неговата загуба.
Франкъл вярва, че животът има смисъл при всякакви обстоятелства, дори и при най-лошите. Това означава, че дори когато ситуацията изглежда обективно ужасна, има по-високо ниво, което включва смисъл.
Според него смисълът на живота винаги се променя, но никога не престава да съществува.
Франкъл твърди, че при всички обстоятелства хората имат свободата на достъп до волята за намиране на смисъл. Това се основава на преживяванията и избора му в ситуация, която не може да се промени.
Франкъл вярва, че всеки индивид е уникален и незаменим.
Чрез тази вяра този вид психотерапия има за цел да помогне на хората да използват по-добре своите „духовни“ ресурси.
Смисълът на живота корелира с по-доброто психично здраве. Това мъдро знание се прилага в области като фобии, болка и вина, скръб, както и при разстройства като депресия, злоупотреба с вещества, посттравматичен стрес и тревожност.
Методите на логотерапията са доста практични и, както е доказано, ефективни.
„Парадоксалното намерение“ като техника в логотерапията е да се накара пациентът да се страхува нарочно и да върши това, от което се страхува. В подобно състояние човек може напълно да променя своето отношение към ситуацията.
Логоанализата е предназначена да изучава живота и ценностите на пациента.
Нейната цел се изразява в способността ни да се разширява полето на човешкото съзнание и да се стимулира творческото му въображение
В процеса на логаритмичен анализ човек трябва да оцени отделните етапи от живота си, след което да ги обсъди с терапевта. Благодарение на метода за анализ на логоса човек може да постигне духовно прозрение и да преоткрие отново себе си.
Смисълът на живота и отчаянието. Смисълът на живота и различните му измерения през различните ни периоди. Смисълът и запълването на празните ниши в живота ни. Смисълът и изразяването на творческия ни потенциал. Смисълът на живота и дълбоките ни срещи с другите. Смисълът на живота и намирането му в безизходни на пръв поглед ситуации. Смисълът на живота и чувството ни за цялостност.
Сякаш целта на самия живот е да се завърнем в истинските си домове и да станем отново цялостни и здраво свързани с дълбоката ни човешка природа. Както Ницше пише, когато човек знае „защо“, може да понесе всяко как.
Представям си Франкъл в концентрационния лагер при най-нечовешките условия – как пише в мислите си основата на логотерапията. Мога да чуя думите му:
„В концлагерите оцеляват тези, които не спират да си мият зъбите „.Оцеляват тези, които успяват да провидят едно различно бъдеще.“
Когато не виждаме път, можем да го сътворим в мислите си. Да го нарисуваме и изпълним със смисъл.
Чувството за смисъл е сърцето на живота. То е в нас винаги и бие всяка една секунда.
Като затворя очи, мога да чуя туптенето му. Само чака да го открием.
Автор: Диляна Велева - психолог-консултант с над 19-годишен опит. Телефон за връзка - 0895494466.
