Нашите инстинкти и възпитание ни карат да възприемаме всеки, когото не познаваме добре, като потенциален враг. Това има своето отражение и върху физическите ни усещания, когато например срещаме някого за първи път. И все пак
понякога се случва да се сблъскаме с хора, които сякаш познаваме от години.
От първия миг усещаме безкрайно спокойствие в тяхната компания, чувстваме, че можем да говорим с тях за всичко, приемаме безкритично тембъра на гласа им, походката, миризмата им. Това означава, че тялото ни инстинктивно ги приема не като непознати и враждебни, а като свои и близки.
Защо става така? Науката все още няма сигурен отговор на този въпрос. Възможно е да става дума за химическа реакция, отключена от феромоните на другия човек, които достигат до нас чрез обонянието. Според някои теории, макар и обонянието да е отстъпило на заден план като „сетиво за запознанства” при хората, химическите сигнали на другите все още ни влияят на подсъзнателно ниво и казват: „приятел”, „враг”, „идеален партньор”. Проучване, проведено през 2002 г., показа, че
жените предпочитат миризмата на мъже, чиито гени са подобни на техните,
а се чувстват отблъснати от феромоните на онези, чийто геном е твърде еднакъв с техния, за да създаде здраво поколение (братя, бащи), или, напротив, твърде различен. И въпреки че ролята на феромоните в отношенията ни с другите още не е приета безусловно от науката, не бива да забравяме, че около 1000 гена в тялото ни отговарят за възприемането на миризми, а само 300 – за зрителните възприятия. Така че усещането за дежа вю може да значи: „това място или този човек са подходящи за мен”. Не го пренебрегвайте!
Синхроничност
Понякога съвпаденията са твърде големи, за да са плод на случайността. Например неочаквано се сещате за първата си любов и след минутка тя ви се обажда по телефона. Или внезапна болест възпрепятства пътуването ви, след което научавате, че самолетът, с който е трябвало да излетите, е катастрофирал.
Според много психолози тялото ни действа като едно гигантско сетиво, което възприема сигналите или „вибрациите” на цялата вселена около нас. И когато уловим тези вибрации, ние понякога несъзнателно реагираме в синхрон. Понеже не осъзнаваме връзката, съвпадението на събитията ни изглежда като случайност. Но случайна ли е тя? Като че ли понякога светът ни помага или направо ни „побутва” в правилната посока.
