Сигурно и вие понякога вземате решения по интуиция. На кого не му се случва? Наистина, при мисълта за нея често влагаме разумна доза насмешка – дълбоко в себе си всеки, изкушен от науката (за каквито се имаме и ние), вярва, че предчувствията и необяснимите усещания са бабини деветини.

И каква изненада тогава, че именно сериозната наука ни съветва: Вярвайте на своите предчувствия! Вземайте насериозно това, което усещате „със стомаха си”, защото често пъти то е сигнал от хилядолетни инстинкти, които еволюцията е натрупала в гените ни. Тези древни сигнали могат да ни помогнат да се ориентираме много по-добре в преломни житейски ситуации, каквито са влюбването, срещата с нови и важни хора, сблъсъкът с непознати ситуации, започването на нова работа.

Психологът и психиатър Джудит Орлоф от Калифорнийския университет в Лос Анджелис очертава четири основни „необясними” сигнала, които никога не бива да пренебрегваме.

Сигналите на тялото

Нашето тяло има много механизми, с които привлича вниманието ни, когато стане нужда. Случва ли ви се понякога да настръхнете от страх, възбуда или нервно напрежение? Да потреперите от крилцата на прословутите „пеперуди в корема”? Обикновено такива усещания ни спохождат, когато сме изправени пред ситуация, която по някаква причина е много важна за нас. Точно затова те не бива да бъдат пренебрегвани.

Повечето от нас не са наясно, че в тялото ни всъщност има два мозъка. „Вторият мозък” е ентеричната ни нервна система (ЕНС), която е част от автономната нервна система и контролира стомашно-чревния тракт и рефлексите.

Наричат я втори мозък, защото е независима



от останалите системи в тялото. В нея има повече нервни клетки, отколкото в гръбначния стълб. Тя приема и изпраща нервни съобщения, „архивира” емоциите и опита и реагира на чувствата. Много от химикалите, които се произвеждат в мозъка, се срещат и в стомашно-чревния тракт, например над 90% от серотонина и 50% от допамина в тялото – хормоните, които отговарят за усещането ни за щастие и спокойствие.