Любовта идва не когато ни се иска или когато целенасочено я търсим, а когато най-малко очакваме.
Може да дойде бурна и страстна, може да дойде тиха и скромна, може да дойде вихрена и дръзка. Каквато и да е тя, никога не сме напълно готови за нея, защото всяка връзка е различна.
Има обаче едно нещо, което не се променя: ако не сме готови за нея, ако не сме отворили сърцето си, ако не сме се очистили от предишните разочарования и болки, любовта лесно може да си отиде от нас. Или да я пропуснем.
Влюбването идва, когато сме готови, а не когато сме самотни.
Ако създадем връзка, защото сме самотни, то тя би се основавала на фалшива първопричина и основата й не би била здрава. Това е самозаблуда, че сме намерили точния човек и че имаме нужда точно от това, което ни се случва в момента. Много скоро на преден план ще излезе неудовлетворението и взаимоотношенията ще започнат да се разпадат. А с тях – и надеждата да обичаме отново истински.
Затова не се влюбвайте насила. По навик. Заради другите. Защото сте самотни. Защото така трябва.
Влюбете се, когато сте готови да обичате.
