Когато ловецът се появил на вратата и видял съседа си, раздразнено попитал:
– Какво има пак?
Овчарят смутено се прокашлял и пристъпвайки от крак на крак, дума по дума повторил това, което му казал съдията:
– В последно време доста често те притеснявах и знам, че ти направи всичко по силите си, за да разрешиш проблема с кучетата. Вярно, не успяхме да се справим, но ти по всякакъв начин се опита да ми помогнеш. И сега искам да ти се отблагодаря за усилията и за това, че беше толкова добронамерен към мен. Ето, вземи тези две агнета като подарък за двамата ти синове.
Ловецът в първия момент категорично отказал да приеме този подарък, но децата, които били наблизо и чули разговора, гледали баща си с толкова умоляващи погледи, че той решил да приеме агнетата, за да достави радост на синовете си.
На другата сутрин овчарят станал рано и първото, което видял, били съседските момчета, които радостно подскачали из двора и си играели с новите си любимци. После със свито сърце се запътил към обора, за да види какви са поредните поражения над овцете му. Но всичко изглеждало наред. Нямало никакви следи от нови набези на кучетата. Тогава прекосил двора и се приближил до оградата, която разделяла неговия имот с този на ловеца и... какво да види! Точно до къщата имало голяма заключена клетка, в която спели кучетата.
Минали още два дни, а произшествията в обора спрели. Овчарят бил доволен и разбрал, че вече може да е спокоен за овцете си.
На третия ден ловецът се появил на вратата на овчаря. Носел му дар – прясно уловен дивеч.
– Ето, заповядай, съседе – усмихнал се той, – донесъл съм ти малко пресен дивеч да си хапнете със семейството. И искам да ти благодаря за подаръка, който направи на синовете ми. Направи ги много щастливи!
Овчарят се трогнал дълбоко и си помислил: „Всъщност моят съсед е много добър човек. Как можах да си мисля толкова лоши неща за него!“. И за пръв път след срещата си със съдията прозрял дълбоката мъдрост на неговия съвет.
„Прав беше съдията – казал си той. – Винаги има и друг изход. И той е много по-добър.“
Да, винаги има и още един изход в конфликтна ситуация, но за съжаление, ние по-често се обръщаме към първия, най-очевиден отговор – да нанесем ответен удар, когато смятаме, че сме обидени или ощетени. А другият изход – да направиш добро, да подадеш ръка, вместо да наказваш, – макар и шокиращ на пръв поглед, е много по-добър. Защото винаги е по-добре да даваш, отколкото да удряш. Винаги е по-добре да се усмихнеш, отколкото да се гневиш. Най-лесно е да разпалваме конфликти и да водим битки. Но не бива да забравяме, че независимо кой е победител в една война, всички страдат и дават жертви.
Така че следващия път, когато се окажете в конфликтна ситуация с друг човек, спомнете си тази притча и опитайте да я разрешите по друг начин. Обърнете се към себе си, към вътрешния си глас, и може би ще чуете как мъдрият съдия ви нашепва: „Винаги има и друг изход...“
Когато съдиш хората, не ти остава време да ги обичаш. Майка Тереза
Източник: Gnezdoto.net
