Веднъж влязох вкъщи и си мислех - сега ще включа компютъра, но нямаше ток. И аз се оказах в пълна тъмнина. Легнете някой път в тъмнината, изключете всички "джаджи" и си задайте въпроса: кой сте вие и как живеете?
Защо живеем? Дълги години нямах отговор на този въпрос, даже го избягвах. Живеех нехайно, само за удоволствие – пиех, биех се, мислех: „Аз съм най-важният“. А истинският смисъл на живота е да обичаш. Това означава да се жертваш, а да се жертваш означава да даваш. Схемата е проста.
Любовта не е чувство, тя е добродетел. Тя се измерва с доброто, което правим, независимо от възвращаемостта. Когато го правиш просто така. Дай място на бабата в метрото. Не е нужно да й съчувстваш, просто действай. Действай!
Да обичаш - означава да действаш, да действаш - значи да даваш, да даваш - но не от излишъка си, а от себе си: от своето време, от своите пари и като връх - живота си...
На света няма нищо по-важно от отношенията между хората. Ние живеем в града и ни се струва, че най-важното е работата, материалното благосъстояние, успеха... "Успех" - произлиза от "да успея". И ето - бягаме, бягаме и "прелитаме" покрай най-важното, покрай лицата на хората...
Седни и напиши хубаво стихотворение, ако си поет. Седни и напиши хубава статия, ако си журналист. Намери нещо хубаво, честно, чисто, така че в този ужас да произведеш малка искрица светлина. Винаги е възможно!
В работата всички се придържат към детайлите? Не издребнявай, макар и само днес. Пушиш седем цигари на ден? Изпуши днес пет! Това също е подвижничество, подвиг... И така навсякъде, винаги, постоянно. Винаги с малко отгоре на това, което е било. Малко по-добре, малко по-добре - всеки ден. И какво се получава? Става ти навик. В човека всичко е навик. И започваш по навик да вършиш добри дела. За да може до края на живота си да станеш нормален човек. Това е твоята задача - в теб всичко да бъде добро, просто, ясно, а не объркано и с един куп въпроси.
Пьотър Мамонов
