В академичните и корпоративните среди хората, които демонстрират аналитичен начин на мислене, са поставени на пиедестал. Всички ние живеем с презумпцията, че тези, които са били най-умни в училище и са имали най-високи оценки ще бъдат успешни и в бъдеще. Да, това често се случва. Да бъдеш интелигентен обаче не означава, че не може да страдаш от тревожност и неувереност или пък да бъдеш завладян от синдрома на самозванеца.
Някои проучвания показват, че изпълнителните директори страдат от депресия два пъти по-често от широката общественост. Освен това, има много хора, които се справят добре в училище, но по една или друга причина ограничават собствения си потенциал чрез прекомерни анализи, когато са необходими действия.
Общото между всички тези случаи е влиянието на нашите умове. Ако оставим ума си да се развихри, той може да се превърне в наш враг. Както казва немски духовен учител и автор Екхарт Толе: „Умът може да се превърне в нежелан съквартирант, който никога не млъква“.
Представете си, че умът ви, които ви затрупва с негативни мисли, всъщност е истински човек, който седи до вас. Най-вероятно не бихте искали да сте приятели с този човек.
През по-голямата част от моят живот съм се намирала в изключително конкурента среда, заобиколен от хора, които несъмнено са по-умни от мен. Винаги съм се стремяла да развивам интелекта си (и продължавам да го правя), но същевременно с това никога не съм намирала инструкции за това как да развивам и ценя интуицията си. Това изглежда е голям пропуск, тъй като все повече проучвания показват, че интуицията играе важна роля в процеса на вземане на решения и в поддържането на висока продуктивност.
Загубих бройката на случаите, в които аз или някой мой познат пренебрегва интуицията след анализ до смърт на дадено решение. Резултатът обикновено е бездействие, което не носи никакви ползи. Колко добри възможности пропускаме заради аналитичната парализа? Истината е, че колкото и да е умен човек и колкото и време да отделя за размисли, той никога не може да предскаже всеки възможен резултат.
Ето няколко съвета, които ще ви помогнат да избягате от прекомерните анализи и да започнете да предприемате действия:
Разберете връзката между вярата във вашата интуиция и бързото вземане на решения
Интуицията е умение и като такова то може да бъде придобито и развито с практика. То ще ви позволи да действате по-бързо и ефективно. Може би сте чували историята за пожарникар, който е разпознал специфичния дим, идващ от една сграда, и е казал на всички нейни обитатели да я напуснат. Няколко минути по късно в сградата е била унищожена от силен взрив. Пожарникарът е направил връзка с погребан в съзнанието му спомен от миналото и е взел бързото решение да се довери на инстинкта си. Аналитичният му ум вероятно нямаше да го насочи към това решение. Интуицията не може и не трябва да бъде заместител на аналитичното мислене, но те са мощни съюзници, които работят страхотно в екип.
Влезте в състояние на „поток“
В работата е важно да се стремите към навлизане в състоянието, което американският психолог от унгарски произход Михай Чиксентмихай нарича „поток“ (flow) “. Той определя „потока“ като състояние на пълна концентрация, прие което човек е изцяло погълнат от своята задача и забравя за всичко около себе си. В това състояние хората достигат пиковата си продуктивност, креативност и щастие. Важно е да се отбележи, че човек не може да навлезе в това състояние, ако прекалява с анализите. Претовареният ум пречи на фокуса, които е нужен за целта. За навлизането в това състояние помагат медитацията, разходките и дори горещата вана. Релаксиращите ритали могат да изглежда контрапродуктивни, но те са ключови стъпки за разкриването на пълния потенциал на човек.
Избягвате изграждането на рутина, в което „мисля“ заменя „правя“
Много хора отделят твърде дълго време за размисли и недостатъчно за действия. Колко хора, които казват, че „мислят“ да напуснат работа, познавате? Колко „мислят“ за това от години? Имате ли познати, които „мислят“ да започнат бизнес? Умът ви работи така (природна еволюция, за да ни пази в безопасност), че да разказва истории, които да ви възпират от предприемане на действие. Ако сте блокирани до етапа на мислене и планиране, то вие не поемате рискове и съответно сте в безопасност. Ако действате само в зоната си на комфорт, вие отново сте „в безопасност“.
В работната среда обаче това не е полезно, тъй като след като извършите старателна проверка, идва момента да предприемете действие. В работа човек се усъвършенства и израства чрез това, което прави. Имено чрез действията си ние научаваме кое е грешно и кое правилно. В много случаи бездействието е по-лошо от вземането на решение, дори когато то е грешно.
Сара Сабин за FastCompany.com
Превод и редакция: Георги Георгиев / Мениджър Нюз
