След всеки празник или рожден ден на някое от децата ми аз не само страдам от махмурлук, но се опитвам и да устоя на желанието да взема чувал за боклук, да го напълня с играчки и да го изхвърля, за да освободя място за новите играчки. Това е опасна комбинация, която ме прави едновременно раздразнителна и изтощена.
Но прекаляването с подаръци се случва и след като определен роднина или приятел в обикновен съботен ден дойде на гости. Всички имаме тези прекрасни хора в живота си, които обожават да носят подаръци на децата, просто така.
Докато се опитвам да държа дома си чист и подреден, защото така дните ми минават гладко и ми е лесно да намирам неща като чорапи и здрав разум, съм възпрепятствана от всички вас, пристрастени към подаряването на подаръци, и не мога да продължа.
Бонбоните, пластмасовите играчки, светещите пръчки и подобни са във всяко кътче на дома ми, включително във фризера. Това е проблем, защото сладоледът ми е с приоритет пред някакъв случаен научен експеримент, който, за да има резултат, трябва да бъде замразен – извинете ме, деца, ама няма да стане. Има моменти, когато се прибират вкъщи от парти за рождения ден на приятел с толкова много играчки, че човек би си помислил, че това е техният специален ден.
Знам, че е хубаво да получаваш подаръци. Знам и, че това носи на подаряващия удоволствие. Знам, че това прави децата невероятно щастливи, но за кратко.
Гледам как щастието на децата ми се превръща в: „Това ми е скучно. Какво е следващото? Дай ми нещо друго.“ И съм го виждала достатъчно пъти, за да знам, че не са им необходими много неща, за да бъдат щастливи.
