Любувах се на дъщеря си, на сияещите й очи, развяващата й се руса коса, слушах възбуждащите подробности за състезанието, а мислех как все пак трябва да й обърна внимание за закъснението. Но не за сметка на радостта – това щеше да бъде просто свинство, а и моята злоба се бе изпарила. И така аз проумях, че за нея моят „великодушен“ жест за разрешението да закъснее е само свидетелство за моята разумност, а не „глътка свобода“ (което е типично за съвременните деца – те всичко приемат като задължение и не се притесняват да разчитат на повече). Затова аз просто й разказах за моята метаморфоза на спирката, как от „раздразнителна“ майка за превърнах в „ангел-хранител“ и как всичко свърши добре.
Знаете ли какво ми отговори дъщеря ми?
„Е, мамо, ти си герой! С твоя задръстен ум все пак си ме разбрала. Много съм ти благодарна и ще се постарая повече да не те притеснявам!“
Оттогава минаха две години и аз действително съм нямала поводи за вълнение – дъщеря ми винаги е „във връзка“ с мен. Когато се променя състоянието на едната страна, неизбежно се променя и поведението на другата страна!
Ако в момент на типична конфликтна ситуация(от детска истерика до пререкания с подрастващия) родителят е способен мислено да си припомни детето си щастливо и предизвикващо у него, родителя, радост и възхищение – конфликта ще бъде избегнат. Неочаквано за себе си ще видите ситуацията от друга гледна точка и компромисът ще бъде намерен от само себе си! Това сработва в най-различни ситуации, при всяка възраст.
Но трябва да се подготвите:
· Запишете на лист не по-малко от 15 точки като отговор на въпроса: „Какво предизвиква в мен радостни чувства при наблюдението на моето дете, какви негови качества, особености, действия?“ Например, съобразителност, незлопаметност, смешно си мърда пръстите на краката, обича животните, умее да рисува смешни личица и т.н.
· Спомнете си няколко ситуации, когато детето ви изпитва радост и щастие (скача на батут, милва кученце, радва се на новогодишен подарък). Важното е вие самите радостно да наблюдавате този образ. Т.е. образът на детето да е такъв, че на вас да ви е леко да изпитвате към него най-топли чувства. Добре „разгледайте“ тези ситуации: запомнете „декора“, аромата, звуците. Колкото по-ярък е образът, толкова по-лесно ще избутате негативните чувства в необходимия момент и това ще прекъсне зараждащия се конфликт.
· Всеки един момент, когато сте доброжелателно настроени към детето, прегръщайте го, усмихвайте му се. Казвайте му, че го обичате. Не се притеснявайте! Дори ако чиниите не са измити и обувките на са изчистени! Повярвайте – за детето това е действително не е важно, но за любимия човек ти се иска да направиш и едното и другото, а за недоволния – точно обратното. Проявявайте любовта си и оставете време на детето за отговор чрез постъпки. Доверявайте се на сърцето си!
Тогава неизбежните в семейството моменти на разногласия ще станат само „задачки“ по остроумие и атмосферата в дома ще се преобрази!
Автор: Светлана Доброволска
Превод Таня Темелкова / My-spirala.net
