Днес се обръщам именно към родителите, защото става дума за това КАК се усеща искрената любов към децата в моменти на „некрасиво“ поведение и КАКВО ни дава това в края на краищата.
Искам да кажа, че моят характер е такъв, че аз никога не съм била склонна да се възхищавам от децата като „явление на природата“. Затова отлично разбирам родителите, които „побесняват“ от детски крясъци или инат, уморяват се от невниманието или разсеяността на децата си, не могат спокойно да гледат безредието, нехайството и неорганизираността на своите чеда…
Но, за щастие, за мен бе винаги очевидно и другото, а именно това, че от всяко дете може да се очаква само това, което то в даден момент представлява, а не това, което очакват от него околните. Ако искате да промените поведението на детето – променете това, което то чувства, мисли, умее. А как да се направи това, ако неговото „несъвършено“ поведение вбесява и дразни родителя? В такова състояние дори към животните не трябва да се пристъпва – няма да се получи никакво дресиране! А какво остава за възпитанието!
Тук ще са ви от полза моите съвети.
Веднъж, в една тъмна есенна вечер на автобусната спирка чаках моята дъщеря-тийнейджърка след мач в центъра на града. Беше мокро и ветровито, телефонът й „мълчеше“ (както обикновено), аз с нетърпение се вглеждах в пътниците на всяка пристигаща маршрутка и малко по малко „кипвах“.
- Изобщо не цени моето отношение към нея! На кого в тази възраст позволяват да отсъства от къщи до толкова късно? А на всичко отгоре тя и закъснява!
В главата ми започнаха да се оформят изобличителни диалози (О, аз умея да говоря доста аргументирано). След това започнах да преценявам от какво мога да я лиша с „възпитателна цел“. Дойдоха ми наум и други случаи на недооценяване на „родителския ми подвиг“ и т.н. (всичко това за 10 минути). И изведнъж си зададох простичкия въпрос, който много помага в такъв момент: „Какво чувствам в момента?“
- Злоба!
„Детето закъснява. Може да се е случило нещо? Тогава за нея ще е особено важно да се почувства уверена и защитена (нашето вътрешно състояние създава окръжаващата ни действителност), а какво й изпращам аз в момента от своето майчино сърце?
- Удар под кръста!
Тревогата и гневът на майката ВИНАГИ отнемат от силите на детето!
И разбрах, че се държа стереотипно и глупаво. Ако искаш някой да се върне по-бързо у дома, няма значение дали е дете или възрастен, трябва да излъчваш към него любов и радост, а не гняв и раздразнение.
Това се прави много просто: трябва да си припомните този човек ЩАСТЛИВ! С всички визуални подробности, с усещането на радост и благодарност за съществуването му в твоя живот.
И веднага, без да се замисля, започнах да визуализирам: видях ликуващата си дъщеря на училищната сцена, допълних с „кадри“ от аквапарка, с тортата от рождения й ден.. и изведнъж видях моето момиче, слизащо от маршрутката с радостни възгласи към мен: „Нашите победиха“. Поех си дъх с облекчение, прегърнахме се и тръгнахме към дома.
