„Виж какво възпитано дете!“ „Ето това е дете за пример!“ - все реплики, които мечтаете да чуете.
С една дума – искате детето ви да е дисциплинирано. И въпреки, че от думата лъха макаренковски подход, всъщност коренът ѝ е латински. А discipulus означава ученик и няма нищо общо с наказанията, а още по-малко - с твърдата ръка и шамарите.
И след лингвистичния разбор, на сцената трябва да излезе таткото. Не че той отсъства през останалото време от живота на семейството, но когато става дума за дисциплина, е страшно необходим. За да установи и наложи границата позволено-забранено. Ролята му отива, защото може да го направи лесно, без дори да повишава тон и без нужда от здрава ръка. Само с респект. Понякога това е достатъчно, за да се избегнат наказания и викове, с които много родители се опитват да възпитават хлапетата си.
Правила
Ако отборът мама-татко успее да внуши на хлапето конкретни правила, то постепенно приема рамката. Не като наложена мярка, а като нещо естествено. То има нужда от нея, за да се чувства спокойно и защитено. За него тя е опора, на която може да разчита. А задачата на таткото често се изчерпва с това да стои плътно зад решението на майката. Да го повтори с твърд тон и с респект. С присъствие, участие и позиция. И да не отстъпва.
Хлапето, естествено, с радост ще експериментира и ще опита да наруши правилата. Защото трябва да пробва доколко категорично родителите са сложили тази рамка. И, за да работи татковият респект, той трябва да е безкомпромисен към нарушаването на правилата.
Ето първите 3 стъпки.
Не пестете думи, ако искате да не повишавате тон, нито да сипете заплахи. Обяснявайте и повтаряйте. Ако планирате да си тръгнете от детската площадка, а хлапето се е заиграло, му кажете: „Сега играеш още 5 минути. След това тръгваме. Чака ни първо – да купим хляб, второ – ще сглобим новия самолет, трето – ще приготвим масата за гости ...“
Така разказвате на детето какви са следващите задачи стъпка по стъпка и му помагате да добие представа за времето. Не пестете думи, особено, ако бързате. Повтаряйте отново и отново плана, като развалена грамофонна плоча.
Това важи за всяка задача, която детето трябва да свърши по ваша команда. Многото думи, които ще употребите и повтарянето в различни варианти на плана, който предстои, намалява съпротивата му. Подготвят го някак плавно да го намести в личната си представа и безкрайно желание за игри.
Предупреждавайте го. Казах на Боби, че малките бели бонбони са люти и че няма да му харесат. Той обаче настояваше да ги опита. Подадох му един, но той налапа 5 наведнъж. Очите му се насълзиха и ги изплю – разбира се. Само го погледнах с думите: „Нали татко те предупреди?“ Мисля, че този урок беше запомнен добре.
Детето има нужда от контрол. За него тази рамка значи сигурност. Без този контрол то не може да изгради собствени правила и един ден да подреди своя свят. Ако го оставите с таблета в ръце, едва ли ще го изключи само. Не се надявайте да отиде по собствено желание да си измие зъбите и да си легне. Може да капне от умора и да заспи върху екрана, но няма да се откаже доброволно. Така че, то приема и учи реда, който вие му създавате. Ако правилата са едни и същи и вие ги следвате без компромиси, ще ги спазва и то. Това спестява крясъци и наказания.
Поне в повечето случаи.
