Напоследък рядко можем да попаднем на мнение за родителството, различно от това, че детето е равно на възрастния, че има огромни права, а родителите и учителите, разбира се, са длъжни винаги да се съобразяват с неговите чувства, да го забавляват, да правят живота му интересен и вълнуващ, да не му се карат за невъзпитани прояви, защото те са неговият зов за независимост или знак, че за да се държи така, значи възрастните някъде нещо са сгафили…

Журналистът Джудит Уудс е една от първите, които открито се обявяват срещу тази модна тенденция, която според нея води началото си от Швеция. Според нея либералното родителство създава поколение от арогантни млади възрастни, които не умеят да бъдат социално съпричастни и устойчиви на трудностите в живота.

Позицията й по темата е публикувана в британския „Телеграф“ през 2014 г. в статия, смело озаглавена „Родиха ли шведските толерантни родители поколение чудовища“. В нея Джудит Уудс разказва как лично е потъпкала човешките права на своята 5-годишната дъщеря, като я помолила да спре телевизора и да се облече, на което детето отговорило с думите: „Вече не си ми приятелка”. А коментарът на това изявление от страна на Уудс бил: „Всъщност аз никога не съм ти била приятелка, мила. Приятелите не перат чорапите ти, нали? А сега се облечи!”…

Според Уудс това е типичен пример за британския модел на възпитание, който е в пълно противоречие с модерните тенденции, които се базират на принципа, че детето е „центърът на Вселената“, затова всичко и всички трябва да се въртят около него, давайки му свободата да прави каквото си иска.

Как децата превзеха властта

В статията си Джудит Уудс представя няколко гледни точки по темата. Тя цитира шведския психиатър Дейвид Еберхард, който е баща на 6 деца и автор на бестселъра „Как децата взеха властта“. В книгата си той твърди, че съвременното поколение шведи, възпитани от родителите си в съответствие с модерните либерални теории, на практика нямат никаква социална съпричастност, нещо повече, след безумното глезене в детството, те са изложени на горчиво разочарование в живота.

„Необходимо е родителите да се държат като родители, а не като най-добри приятели. Да казваш „Не“ не означава да напердашиш детето си”, заявява Еберхард в книгата си. Според него родителите имат задължението да подготвят детето си за живота на възрастния, като го научат да се държи добре в обществото, а не да го отглеждат и възпитават като кралска особа.

„Всяка форма на възпитание в Швеция се приема като нарушаване на детските права. Провъзгласили се за „експерти“ съветват родителите да водят преговори с децата си, но в никакъв случай да не ги наказват. Според мен обаче те просто не са схванали ясно концепцията на родителството! Децата съвсем не са толкова крехки, колкото те си мислят", пише още психиатърът.

Пълният провал на теорията за толерантното родителство

Еберхард смята, че теорията за толерантното родителство е претърпяла пълен провал. В Швеция тя е довела до тотална липса на дисциплина в училищата и слабо ниво на обучението, но най-тревожното последствие е рязко увеличилият се брой на опитите за самоубийство сред тийнейджърите. Страната е първата в света, която въвежда пълна забрана на физическото наказание. Забраната е приета през 1979 година, а примерът е последван от 30 държави.