Но то веднага е контрирано от Еберхард, който казва, че в една демокрация или пазарна икономика идеята за равенство може да работи добре, но приложена в семейството, тя претърпява пълен провал.
А според Франк Фуреди, професор по социология в университета в Кент и автор на книгата „Параноично родителство”, тенденцията, стартирала със заклеймяването на наказанието на деца в Швеция, вече е мутирала в страха на родителите изобщо да възпитават децата си.
„Проблемът съвсем не е в това, което се случва с тях като деца, а в това, което ще се случи с тях, когато самите те станат възрастни", казва още социологът.
Първите проблеми се появяват още в училище
В Швеция децата, отглеждани от толерантни родители, напълно отказват да следват инструкциите на учителите. Самооценката им е изключително висока и много рядко отговаря на действителността. Това се превръща във все по-голям проблем.
В книгата си Дейвид Еберхард предупреждава, че сред тийнейджърите се увеличават тревожните психически разстройства, самонараняванията и опитите за самоубийство.
„Но има ли такива, които са се заблуждавали, че деца, пуснати на свобода от съвсем малки, без никакви ограничения от семейството си, изведнъж в тийнейджърска възраст ще станат отговорни, дисциплинирани и организирани? Това според мен е безотговорно родителско поведение”, смята Еберхард, чиято книга се превръща в обект на остри дебати в Швеция.
Мненията за нея са в двете крайности. Част от обществото застава категорично зад идеята за толерантното родителство, но хиляди родители и учители защитават тезите на Еберхард, включвайки се в дебатите с разкази за шокиращи случки. Сред тях е и баща, който разказва как помолил сина си да слезе от етажерката, за да не падне, а той се изплюл върху него…
„В много отношения шведските деца са наистина невъзпитани. Те прекъсват разговорите на възрастните по време на вечеря, надвикват, за да бъдат чути. „Разбира се, че е задължително да изслушваме децата си, но в Швеция нещата са извън контрол. Тук децата решават всичко в семействата – какво и кога да се хранят, кога да си лягат, какво да се гледа по телевизията, къде семейството да отиде на почивка“, коментира още Еберхард. По думите му най-големият проблем на младите шведи е, че те не са подготвени за зрелостта.
“Всички ние виждаме толкова много млади хора, които са разочаровани от живота. Техните очаквания са твърде високи, твърде идеалистични и животът им изведнъж започва да им се струва твърде тежък – факт, доказан от все по-увеличаващия се брой на тревожните разстройства и проявите на самоунищожение в Швеция“, допълва психиатърът.
Но в другата крайност е мнението на семейния терапевт Мартин Форстер, според когото в световен план шведските деца и тийнейджъри са сред най-щастливите от живота си.
"Швеция се вдъхнови от идеята, че децата трябва да са основна грижа и да бъдат изслушвани… А и различните гледни точки за възпитанието пораждат различни култури"…
А вие какви родители сте? Либерални или твърди и строги? Или все още се опитвате да овладеете изкуството да намирате златната среда?
Дейвид Еберхард, шведски психиатър, писател, журналист и преподавател; източник: Framar.bg
