Проучванията недвусмислено сочат, че стресът при бременните жени може да повлияе на развиващия се плод. Майчините хормони на стреса влияят върху развитието на мозъка в утробата.   Стресът и икономиката се грижат добре, за да повлияят на децата, преди да се родят.

Понякога не си даваме сметка колко рано околната среда започва да влияе върху развитието ни. Това опровергава популярното схващане, че възпитанието започва с раждането. Всъщност в утробата за детето има цели девет месеца на възпитание. Влиянието на храненето на майката върху развиващия се плод е добре документирано. Не по-малко важно е и влиянието на стреса, който понася майката, върху развитието.

Всяка бременна и всеки човек, който е бил в обкръжението на бременна, знае, че бременността е стресираща. Въпреки че сме склонни да се фокусираме върху негативните ефекти на стреса върху майката, нови изследвания подчертават въздействието на стреса и върху развиващия се плод. Последните проучвания показват влиянието на хормоните на стреса (като кортизол например) върху мозъка и тялото на развиващия се плод в съчетание със социално-икономическия статус на майката.

Знаем, че лишенията по време на бременността могат да повлияят на развиващия се мозък на плода. В неотдавнашно проучване на повече от 200 двойки майка-бебе, бебетата, родени от майки с по-нисък социално-икономически статус, имат по-малък обем на мозъка в сравнение с тези, родени от майки с по-висок стандарт на живот.

Оказва се, че социалният статус влияе на съществуването ни още преди да се появим на бял свят.

А сега си представете комбинацията от бедност и стрес. Двете могат да окажат особено влияние върху определени области на мозъка, като например амигдалата, която играе голяма роля в емоционалното поведение. При бебетата, чиито майки са имали високи нива на кортизол по време на бременността, се наблюдава по-малък обем на амигдалата.

За разлика от тях, бебетата, родени от майки с по-висок социален статус и по-добро материално положение, не показват по-малък обем на амигдалата, независимо от нивата на кортизол на майка им. Тези резултати недвусмислено доказват, че по-големите материални ресурси могат да неутрализират негативните ефекти на стреса - дори на клетъчно ниво.

Влиянието на стреса и бедността могат да окажат трайни поражения върху мозъка и поведението на бъдещия човек. Преживяванията по време на чувствителни периоди като бременността могат да повлияят на генетиката и физиологията, като подготвят почвата за реакции на следващи предизвикателства. Сигналите от околната среда, които плодът получава в утробата, му дават представа за това какво да очаква след раждането. Следователно, ако майката е в постоянен стрес и живее в лишения и бедност, плодът се настройва, че такъв ще бъде животът му и извън утробата.

Ако ресурсите са в изобилие, а стресът е слаб, развиващият се мозък ще разполага с необходимите инструменти и средства, за да функционира пълноценно в свят на изобилие. Но ако пренаталните ресурси са оскъдни и стресът е висок, мозъкът на плода може да се развие по начин, който е по-подходящ за бедния и стресиращ свят - малката амигдала може да бъде свръхчувствителна към потенциални заплахи, което да доведе до развиване на житейски модел на тревожност вбъдеще.

 

Пренаталното въздействие на стреса от околната среда трябва да се разглежда в перспектива. Никога не е твърде рано да се намесим, за да намалим негативното въздействие както на стреса, така и на бедността. Програмите за повишаване на социалния статус и за намаляване нивата на стреса трябва да бъдат включени като основен компонент на пренаталните грижи.

По материали от: Psychologytoday.com

 https://www.psychologytoday.com/us/blog/stress-on-the-brain/202401/stress-begins-before-birth