Когато моята любима баба разбра, че чакам първата си рожба, побърза да се информира дали съм добре и тутакси смени темата. Колкото и да се опитвах да я заговоря за своята бременност в следващите месеци, тя упорито отказваше, все едно моето бебе изобщо не съществуваше и аз нищо не можех да направя, освен да се храня и да чакам то да се роди. Така е било, когато тя е чакала рожбите си навремето, така е било с всички „трудни” жени поколения наред.

Днес ултразвуковият апарат не учудва никого, всички жени, които искат, научават пола на бебето си далеч преди да родят, дори вътреутробните операции на плода вече не са екзотика.

През последните десетилетия в научните среди започна да се говори и за нещо немислимо преди това – за живота преди раждането. Вече се приема за доказано, че

оформянето на човешката психика е дълъг процес, започващ още със зачеването,

а според някои теории и преди това – в съзнанието и намеренията на двамата родители. Много специалисти са убедени, че мъничето, което излиза на бял свят, има спомен от родовата травма. Една сравнително млада наука, наречена пренатална (предродова) психология, изследва тези вечни въпроси.

Дали това развитие и този интерес се дължи на науката и новите, по-усъвършенствани изследвания, или е преоткрито древно знание?

Още древните хора са знаели, че времето, прекарано в утробата, е изключително важен период не само за физическото, но и за психо-емоционалното развитие на детето. Бременността е била смятана за най-важния период за формиране на бъдещото същество, времето за неговото оформяне като личност, време, в което жената е духовният учител на своето дете, а утробата й е неговият първи свят, входът към земния живот.

Деветте месеца в корема на майката са много по-важни от първите седем години,

са смятали древни мислители.

В различните култури съществуват многобройни митове за това как детето се пази от ангели и духовни пазачи. Еврейското учение мидрашим например разказва за сияйната светлина, която грее около главата на детето, преди то да се роди. Тя била толкова силна, че се виждала от единия край на вселената, та до другия. Ангелът Лайлах нашепвал на бебето историята на неговата душа и го съветвал как да живее.