Силата управлява света, а не мисълта, но мисълта управлява силата ❤ Блез Паскал
Вероятно малцина са онези, които не биха свързали името на Блез Паскал с неговите гениални научни постижения в областта на физиката и математиката.
Няма да е прекалено обаче да го наречем и един прекрасен философ. В неговите запазени през годините мисли се долавят дълбоките му познания за природата на човека, за мистерията на човешкия живот. Можем само да се възхищаваме на многостранно развитата му личност.
В негова чест ви предлагаме някои от най-вдъхновяващите му изказвания.
***
Ако всички хора знаеха какво говорят един за друг, на света нямаше да има дори четирима приятели.
Ако искате хората да повярват във вашите добродетели, не се хвалете с тях.
Бих доказал, че всички човешки действия са подтикнати от въображението. Умът е принуден да отстъпи и ако е благоразумен, възприема принципите, които въображението своеволно е въвело във всички области.
В какви ли невероятности трябва невярващите да вярват, за да си останат невярващи!
Величието на човека е в мисълта.
Времето лекува скръбта и обидата, защото човек се променя: той вече не е такъв, какъвто е бил. И обиждащият, и обиденият са станали други хора.
Всички нещастия на човека се дължат на неспособността му да стои тихо в своята стая, усамотен.
Въображение. — То е преобладаващата способност на човека, майстор в заблуждението и лъжата, още по-коварно, защото невинаги е измамно; то би било безпогрешно мерило за истината, ако неизменно ни лъжеше. Но макар в повечето случаи да ни мами, въображението с нищо не разкрива това свое качество, защото оцветява еднакво и истината, и лъжата.
Гордостта компенсира цялото наше несъвършенство. Или го крие, или ако го открие, се хвали с проницателността си.
Защо хората вървят след мнозинството? Защото правото е на негова страна ли? Не, защото е силно!
Има две крайности: да не слушаш разума и да слушаш само него.
Инстинкт и разум признаци на две природи.
Както се развращава умът, така се похабява и чувството. Умът и чувствата се усъвършенстват в разговорите ни с другите хора. Пак в разговорите те се похабяват. Полезните разговори ги оформят, а вредните ги развалят. Затова най-важно от всичко е да умеем да подбираме събеседниците си, за да се развиваме, а не да похабяваме ума и чувството си. А не можем да направим този подбор, ако умът и чувството не са вече усъвършенствувани, а не похабени. Така се получава омагьосан кръг и блажени ония, които се измъкват от него!
Когато цитираме авторите, цитираме техните доказателства, а не имената им.
Колко е суетна живописта, предизвикваща възхищение от сходството с оригинала, който никого не възхищава.
Колкото е по-умен и по-добър човек, толкова повече забелязва доброто у другите хора.