Любознателността е само суета. Най-често искаме да знаем, само за да можем да го покажем.

Най-непоносим е за човека покоят, ненарушаван нито от страсти, нито от дела, нито от развлечения, нито от знания. Тогава той чувствува своята нищожност, изоставеност, несъвършенство, зависимост, своето безсилие и празнота.

Обичаят диктува справедливостта, както диктува и развлечението.

Обичта или омразата изменят коренно понятието за справедливост.

Първо — или Бог съществува, или не. Второ — аз мога да вярвам или не. Губя единствено в случай, че той наистина съществува, а аз отричам това. Така че по-добре да вярвам, защото рискът е минимален.

Разумът ни заповядва по-властно от господар; защото ако не се покорим на господаря, сме нещастни, а ако не се покорим на разума сме глупави.

С удоволствие бих прочел една италианска книга: известно ми е само заглавието й, но то спрува колкото много произведения: За общественото мнение, властелин на света. Готов съм да подпиша под нея, като изключвам само порочните пасажи, ако има такива.

Силата управлява света, а не мисълта, но мисълта управлява силата.

Справедливостта и истината са две толкова тънки остриета, че нашите инструменти са прекалено тъпи, за да ги докоснат точно. Ако успеят, те само ще ги притъпят и непременно ще се опрат на всичко около тях, при това по-скоро на измамното, а не на истинското.

Сърцето има доводи, които разумът не познава.

Писмото ми стана толкова дълго, просто защото нямаше кога да го направя по-късо.(от „Писма до един провинциал“, 16-о писмо)