В ерата на социалните мрежи ежедневно се качват безгранично много снимки и статуси, оповестяващи къде сме в момента, как сме облечени, какво ядем, с кого говорим и разбира се, кого обичаме. Концепцията на споделянето на фрагменти от живота ни, е че тези, които не са непосредствено близо до нас, в противен случай не биха узнали - и няма нищо лошо в това, пише Insider.

Стремежът да се покажем добри, красиви и щастливи в очите на другите не се е променил много през вековете. Начинът, по който другите ни виждат, до голяма степен винаги е оформял начина, по който ние самите се виждаме в собствените си очи, според общоприетите норми. Това се отнася с пълна сила и за личните ни взаимоотношения. Можем да накараме себе си да се чувстваме по-добре за една част от живота си, само като си мислим, че другите хора я виждат различно.

Т.е. ако се чувстваме неудовлетворени в една сфера от живота си, се стремим да получим емоционално удовлетворение на друго място, например в социалните мрежи. Ако можем да се убедим, че други хора виждат нашите взаимоотношения като щастливи, ние се чувстваме по-щастливи, тъй като подсъзнателно изместваме своята гледна точка.

Когато сме доволни от живота ние по-рядко афишираме това в социалните мрежи със снимки или постове. Това не означава, че ние никога не правим тези неща, но когато животът ни прави толкова щастлив, защо ще искаме да се отклоняваме от него? Когато една двойка е щастлива, тя не се нуждае от външно оценяване, за да почувства щастие. Радостта на двама души се изразява в това да са заедно, а не постоянно да публикуват, че са заедно. Те не се използват един от друг, за да докажат на света, че са щастливи, мили, достойни и атрактивни. Оказва се, че има обратна пропорционалност между състоянието на една връзка и постоянното актуализиране на състоянието й в социалните мрежи.

Прочетете целия текст в Мениджър Нюз.