Всеки носи със себе си емоционална раница, натоварена с тежестта на даден житейски опит. Тя включва спомени и различни по сила преживявания, които не искаме да пуснем и които се отразяват и четат в очите ни.
Ако не се научите да изтърсвате от емоционалната си раница токсичните и негативните преживявания, с времето ще трябва да мъкнете все повече багаж. А това има опустошително въздействие върху настроението и интимните ви връзки. Да влачите постоянно и навсякъде тази раница, без от време на време да я разчиствате, води до трудно лечими емоционални рани.
В днешния свят хората са склонни да се претоварват не само с работа, но и с емоции. Всяко преживяване оставя у нас повече или по-малко дълбока следа. Важно е тези следи да допринасят за израстването ни, вместо с емоционалното си бреме да ни теглят назад към миналото. Когато се чувстваме виновни, измамени, изоставени, критикувани, празни или разстроени, лесно можем да се устремим към дъното и да намразим себе си. Преживяванията, които оставят белези и които ни променят, са част от нашата житейска история. Но как да се освободим от тази тежест, щом като тя води началото си от формираща личността част от живота?
Огледайте емоционалната си раница и проверете какво носите в нея. Размислете както върху нещата, с които сте я напълнили вие, така и върху онези, които други са прибрали в нея. Оставете си време. Дори да не го виждате, вие всеки ден крепите този багаж на раменете си. Дайте си сметка, че повечето от реакциите, които проявявате, са свързани с бремето, което мъкнете със себе си. За да се освободите от него, трябва да се научите да различавате между полезни и вредни неща. Претоварването на раницата ви пречи да постигнете напредъка, за който копнеете.
