- Вземете го, моля ви, вземете го! – едно момченце на около 8 години държеше в ръцете си уплашено котенце.

Жената, която тъкмо излизаше от магазина, просто поклати глава и отказа.

- То е много добричко - каза момчето жалостиво и притисна пухкавото животинче до себе си.

Котето измяука и започна да шава и това накара един случаен минувач да се обърне.

- То е много любвеобилно. Имате нужда от него.

Мъжът махна снизходително с ръка и ускори ход.

- Твое ли е? – каза някой зад рамото на момчето. Беше момиченце с две дълги плитки.

- Да, мое е. Но аз наистина трябва да го дам на някого. Той има нужда от стопанин.

- Толкова е сладко! - момиченцето погали котето. До нея изникна женска фигура и изкрещя грубо:

- Не го докосвай!

- Мамо, аз го искам. Той е мой! Искам го толкова много.

- Не ти трябва! - прекъсна я майката и повлече плачещата си дъщеря надалеч…

Котето погледна момчето право в очите и изведнъж рече:  

- Слушай, задръж ме.

- Не мога - въздъхна момчето. - Ние, ангелите, не можем да задържим щастието си. Предлагаме го.

- Значи аз съм щастието? И ти би ме дал на когото и било?

- Предлагам те на човека, който има най-голяма нужда от теб. А хората не разбират и не те приемат.

- Но тези хора се отказват от мен, аз съм просто едно малко коте.

- Жената в магазина се отказа от щастието да има семейство. Ако те беше взела, на път за вкъщи един мъж я заговори и искаше да ѝ помогне да те носи, а по-късно щеше да стане неин съпруг. Мъжът се отказа от щастието да се помири с дъщеря си, те имат много сложна връзка. Ако той те беше взел, дъщерята и бащата щяха да започнат да се грижат за теб заедно и постепенно студенината в отношенията им щеше да отстъпи.

- А момиченцето? Тя имаше нужда от мен, но майка ѝ не ѝ позволи да ме вземе.

- Момиченцето също се нуждаеше от теб. Ако ѝ беше позволено да те вземе, щеше да се научи на грижа и търпение, докато растеш. А след година щеше да си има братче и щеше да се грижи за него. Това щеше да е от голяма полза и за майка ѝ. Това е щастието да се грижим и да си помагаме взаимно.

- Значи те са се отказали от щастието си... Как може да живеят без щастие?

- Ще опитам отново. По-късно. По друг начин. Нашата работа е да предлагаме щастие. А изборът зависи от отделния човек.

Котето въздъхна и затвори очи. Вече не го беше страх. То беше нечие щастие!

Източник: cluber.com.ua