Изреченията, с които писателите „откриват“ своите книги, крият в себе си сила, за която по-рядко си даваме сметка. Първите изречения на великите творби в художествената литература задължават читателя да продължи да чете, ключ са към сюжета и се превръщат в емблема на книгата и на автора, а понякога дори заживяват свой самостоятелен живот.
Вижте селекция от най-добрите първи изречения в необятния свят на книгите, представена от АзЧета.
„През осемнадесети век във Франция живееше един човек, комуто с право отредиха място сред най-гениалните изроди на тази не съвсем бедна откъм гениални изроди епоха. Нека ви разкажа неговата история.“
„Парфюмът“, Патрик Зюскинд
„Ужасът, който нямаше да свърши още двадесет и осем години — ако изобщо някога свършеше — започна, доколкото ми е известно, с едно корабче от вестникарска хартия, плаващо в придошлата от пороя канавка.“
„То“, Стивън Кинг
„Селището Холкъм е разположено сред високите житни поля на Западен Канзас, самотна област, която другите канзасци наричат „ей там“.“
„Хладнокръвно“, Труман Капоти
„Имало едно време марсианец, който се казвал Валънтайн Майкъл Смит.“
„Странник в странна страна“, Робърт Хайнлайн
„Ако наистина ви се иска да чуете тази история, то сигурно ще поискате да разберете къде съм роден и как съм прекарал глупавото си детство, и с какво ли не още, с една дума – цялата тази плява от сорта на „Дейвид Копърфилд“, но на мен не ми се ще да се ровя из нея. Просто ще ви разкажа тази смахната история, дето се случи с мене около Коледа и ме умори до смърт, та трябваше да дойда тук и да си гледам спокойствието.“
„Спасителят в ръжта“, Дж. Д. Селинджър
„Когато бях по-млад и впечатлителен, моят баща ми даде един съвет, който оттогава насам все се върти в главата ми. „Почувстваш ли желание да критикуваш някого – ми каза той – просто си спомни, че всички хора в този свят не са имали преимуществата, които си имал ти.“
„Великият Гетсби“, Франсис Скот Фицджералд
„Госпожа и господин Дърсли, живеещи на улица „Привит Драйв“ номер четири, с гордост твърдяха, че — слава Богу! — са напълно нормални. Бяха от хората, от които най-малко ще очаквате да са замесени в нещо странно или загадъчно, защото просто не одобряваха такива глупости.“
„Хари Потър и философският камък“, Дж. К. Роулинг
„Малко преди да навърши тринайсет години, брат ми Джем си счупи ръката в лакътя. После счупеното зарасна, Джем вече не се страхуваше, че ще му забранят да играе футбол и рядко се сещаше за случая. Лявата му ръка остана малко по-къса от дясната; когато стоеше или ходеше, дланта му се извръщаше под прав ъгъл към тялото, а палецът заставаше успоредно на бедрото. Но на Джем му беше безразлично това, щом можеше да подава и шутира топката.“
„Да убиеш присмехулник“, Харпър Ли
„Това беше най-хубавото време, това беше най-лошото време, това беше векът на мъдростта, това беше векът на глупостта, епоха на вяра, епоха на безверие, години на светлина, години на мрак, пролетта на надеждата и зимата на отчаянието; всичко беше пред нас, пред нас нямаше нищо, всички вървяхме право към небето, всички вървяхме право в обратната посока — казано с две думи, периодът толкова много приличаше на сегашния, но някои от най-разпалените специалисти настояват, че той трябва да се описва само с превъзходна степен на сравнение — и в положителния, и в отрицателния смисъл.“
„Повест за два града“, Чарлз Дикенс
„Общоизвестна истина е, че всеки богат млад мъж трябва да си вземе съпруга.“
„Гордост и предразсъдъци“, Джейн Остин
„Пътувах в таксито и се чудех дали не съм се нагласила прекалено за партито тази вечер, когато погледнах през прозореца и съзрях мама, която ровеше в един контейнер за смет. Вече се здрачаваше. Бурният мартенски вятър отвяваше парата, която се издигаше от уличните шахти, а минувачите бързаха по пътя си, сгушени във вдигнатите си яки. Задръстването ме бе заклещило на две пресечки от мястото, където отивах.“
