Първи изречения, които ще те накарат да прочетеш цялата книга

10 октомври 2017 г., 13:15
9092

Shutterstock

Изреченията, с които писателите „откриват“ своите книги, крият в себе си сила, за която по-рядко си даваме сметка. Първите изречения на великите творби в художествената литература задължават читателя да продължи да чете, ключ са към сюжета и се превръщат в емблема на книгата и на автора, а понякога дори заживяват свой самостоятелен живот.

Вижте селекция от най-добрите първи изречения в необятния свят на книгите, представена от АзЧета.

„През осемнадесети век във Франция живееше един човек, комуто с право отредиха място сред най-гениалните изроди на тази не съвсем бедна откъм гениални изроди епоха. Нека ви разкажа неговата история.“

„Парфюмът“, Патрик Зюскинд

„Ужасът, който нямаше да свърши още двадесет и осем години — ако изобщо някога свършеше — започна, доколкото ми е известно, с едно корабче от вестникарска хартия, плаващо в придошлата от пороя канавка.“

„То“, Стивън Кинг

„Селището Холкъм е разположено сред високите житни поля на Западен Канзас, самотна област, която другите канзасци наричат „ей там“.“

„Хладнокръвно“, Труман Капоти

„Имало едно време марсианец, който се казвал Валънтайн Майкъл Смит.“

„Странник в странна страна“, Робърт Хайнлайн

„Ако наистина ви се иска да чуете тази история, то сигурно ще поискате да разберете къде съм роден и как съм прекарал глупавото си детство, и с какво ли не още, с една дума – цялата тази плява от сорта на „Дейвид Копърфилд“, но на мен не ми се ще да се ровя из нея. Просто ще ви разкажа тази смахната история, дето се случи с мене около Коледа и ме умори до смърт, та трябваше да дойда тук и да си гледам спокойствието.“

„Спасителят в ръжта“, Дж. Д. Селинджър

„Когато бях по-млад и впечатлителен, моят баща ми даде един съвет, който оттогава насам все се върти в главата ми. „Почувстваш ли желание да критикуваш някого – ми каза той – просто си спомни, че всички хора в този свят не са имали преимуществата, които си имал ти.“

„Великият Гетсби“, Франсис Скот Фицджералд

„Госпожа и господин Дърсли, живеещи на улица „Привит Драйв“ номер четири, с гордост твърдяха, че — слава Богу! — са напълно нормални. Бяха от хората, от които най-малко ще очаквате да са замесени в нещо странно или загадъчно, защото просто не одобряваха такива глупости.“

„Хари Потър и философският камък“, Дж. К. Роулинг

„Малко преди да навърши тринайсет години, брат ми Джем си счупи ръката в лакътя. После счупеното зарасна, Джем вече не се страхуваше, че ще му забранят да играе футбол и рядко се сещаше за случая. Лявата му ръка остана малко по-къса от дясната; когато стоеше или ходеше, дланта му се извръщаше под прав ъгъл към тялото, а палецът заставаше успоредно на бедрото. Но на Джем му беше безразлично това, щом можеше да подава и шутира топката.“

„Да убиеш присмехулник“, Харпър Ли

„Това беше най-хубавото време, това беше най-лошото време, това беше векът на мъдростта, това беше векът на глупостта, епоха на вяра, епоха на безверие, години на светлина, години на мрак, пролетта на надеждата и зимата на отчаянието; всичко беше пред нас, пред нас нямаше нищо, всички вървяхме право към небето, всички вървяхме право в обратната посока — казано с две думи, периодът толкова много приличаше на сегашния, но някои от най-разпалените специалисти настояват, че той трябва да се описва само с превъзходна степен на сравнение — и в положителния, и в отрицателния смисъл.“

„Повест за два града“, Чарлз Дикенс

„Общоизвестна истина е, че всеки богат млад мъж трябва да си вземе съпруга.“

„Гордост и предразсъдъци“, Джейн Остин

„Пътувах в таксито и се чудех дали не съм се нагласила прекалено за партито тази вечер, когато погледнах през прозореца и съзрях мама, която ровеше в един контейнер за смет. Вече се здрачаваше. Бурният мартенски вятър отвяваше парата, която се издигаше от уличните шахти, а минувачите бързаха по пътя си, сгушени във вдигнатите си яки. Задръстването ме бе заклещило на две пресечки от мястото, където отивах.“

„Стъкленият замък“, Джанет Уолс

„Беше необикновено знойно лято – лятото, в което екзекутираха съпрузите Розенберг, а аз самата не знаех какво търся в Ню Йорк.“

„Стъкленият похлупак“, Силвия Плат

„Някъде далече в неотбелязания на картата затънтен и рядко посещаван край на западния спирален клон на Галактиката се намира едно дребно, с нищо незабележително жълто слънце.“

„Пътеводител на галактическия стопаджия“, Дъглас Адамс

„За него беше наслаждение да опожарява. Особено наслаждение му доставяше да гледа как огънят поглъща, почерня, променя вещите.“

„451 градуса по Фаренхайт“, Рей Бредбъри

„Априлският ден бе ясен и студен, часовниците биеха тринайсет часа. С глава, сгушена между раменете, за да се скрие от лютия вятър, Уинстън Смит се шмугна бързо през остъклените врати на жилищен дом „Победа“, но не толкова бързо, че да попречи на вихрушката прахоляк да нахлуе с него.“

„1984“, Джордж Оруел

„Голите мъдреци гледат господа как седи на небето в своя престол, лицеприятствуват и с молитви, с тамян кадят носа на дявола, дано го прогонят от света, а не виждат, че дяволът е в кръвта, в умовете и в сърцата им. А ти, окаяни, като знаеш, че всяко човешко слово е безсилно, защо пак се хващаш в перото? Мигар с него някой е уяснил било себе си, било световната уредба?“

„Антихрист“, Емилиян Станев

„Един пролетен ден, в часа на небивало горещ залез, в Москва, на Патриаршите езера, се появиха двама граждани. Първият, със сивкав летен костюм, беше нисък, охранен, плешив, твърде приличната си шапка с вгънато дъно носеше в ръка, а на грижливо избръснатото му лице бяха кацнали очила със свръхестествена големина и черна рогова рамка. Вторият, широкоплещест младеж с буйна червеникава коса и килнат на тила кариран каскет, носеше спортна риза, смачкан бял панталон и черни платнени обувки.“

„Майстора и Маргарита“, Михаил Булгаков

„В околийския град Н. имаше толкова много бръснарници и погребални бюра, че човек можеше да си помисли като че ли жителите на този град се раждаха само за да се обръснат, да се подстрижат, да се освежат с одеколон и да умрат. А в действителност в околийския град Н. хората се раждаха, бръснеха и умираха доста рядко. Животът в град Н. си течеше съвсем спокойно. Пролетните вечери бяха упоителни, калта, огряна от луната, блестеше като антрацит и всички младежи в града бяха до doktor zhivagoтакава степен влюбени в секретарката на местния комитет на общинските служещи, че това й пречеше да събира членския внос.“

„Дванадесетте стола“, Иля Илф и Евгений Петров

„И вървяха, вървяха и пееха „Вечная памят“, а когато спираха, все едно продължаваха по инерция да пеят краката им, конете, повеите на вятъра.“

„Доктор Живаго“, Борис Пастернак

„В една дупка в земята живееше хобит. Това обаче не беше някаква неприветлива, мръсна и усойна дупка, пълна с отдавна умрели червеи и мирис на влага; не беше и някоя суха, песъчлива и празна дупка, в която няма нито на какво да седнеш, нито какво да хапнеш. Не — това беше дупка на хобит, а дупката на един хобит означава удобство.“

„Хобит“, Дж. Р. Р. Толкин

Ключови думи:
Коментари