Бях се превърнала в извънземен вид за момичетата, които смятах за повече от сестри. Приятелството ни мина на командно дишане, но трети лица ме „сватосаха“ с обща позната, която беше родила малко след мен. Доста по-възрастна, самотна майка. Беше бойна, забавна и с

Речников запас, който не се изчерпваше до десет синонима за ходене по голяма нужда при децата

Общите ни разходки прераснаха в дълги обяди, които почти ми върнаха надеждата, че съм намерила оазис встрани от глутницата майки, превърнали меренето на белег от секцио в спортна дисциплина.

Разбрах, че съм се заблуждавала, когато тази жена се разсърди, че не съм ѝ казала за старта на записванията в една ясла в квартала. Тя: „Ти май опитваш да ме саботираш нещо?“. Аз: Unfriend.

В същото време се преоткрих с колега от вестника, който живееше наблизо и чиято връзка се беше развила светкавично като моята – искра и планове за дете месец след първата среща.

Събрахме се заради децата, но кликнахме моментално. Бяха ми нужни 20 минути лаф на пейка в парка, за да си задам въпроса „Как не сме го правили досега?“. Десет години по-късно тази двойка е щастливо емигрирала в Дубай, но сме си близки.

Продължава на страницата на Новите родители