Когато задавали на стареца Клеопа въпроса защо Бог допуска злото, той обичал да разказва следната история.

Някога, много отдавна, в Египетската пустиня живял един монах – отшелник. Понякога той отивал в Александрия, за да продаде кошниците, които изработвал. Получените пари раздавал на бедните, като с останалото си купувал само най-необходимото.

Веднъж той вървял към града, като си мислел защо Бог допуска всичкото това зло в живота на човеците, при условие, че е Благ, Справедлив и Всемогъщ. Умът му се смущавал от спомените за толкова много нещастия и скърби, които видял при последното си посещение в града.

Неочаквано срещнал друг монах, запътил се към същото място. Зарадвал се на срещата и от дума на дума споделил терзанията си. Другият, виждайки неспокойното му състояние го утешил, че Бог ще му яви истината, ако се моли непрестанно, мълчи и не пита за нищо, което той, неговия спътник върши през време на пътя им. Строго го предупредил, че ако му зададе макар и един въпрос, ще го остави, и ще продължи пътя си сам. Но след три дена, когато стигнат в Александрия, може да пита и всичко ще му бъде обяснено.

Отшелникът обещал и те продължили по пътя си. Вечерта спрели да пренощуват в една къща. Стопаните ги приели любезно и ги нагостили. На масата стояла една красива сребърна кана. Преди да се оттеглят за сън, непознатият монах незабелязано от стопаните мушнал каната в дисагите си. Отшелникът понечил да го упрекне, но си спомнил за обещанието и замълчал.

На сутринта минали покрай един вир. Спътникът му извадил каната, начертал кръст върху нея с пръста си и я хвърлил във водата.

По обяд стигнали до едно село. В един дом ги поканили на трапеза. Когато си тръгнали, дворното куче ги залаяло. Непознатият монах го убил. Притичало детето на стопаните и взело да вика. Монахът му счупил дясната ръка и спокойно си тръгнал. Възмутен, другарят му отворил уста, но пак я затворил, щом си спомнил за договорката им.

Замръкнали край някаква полусрутена къща, в която, както се оказало, живеели едни осиротели деца. Родителите им били починали и сега нямало кой да се грижи за тях. Прекарали нощта при тях, а на заминаване непознатият взел една главня от огнището и запалил дома. Отново отшелникът не бил на себе си от възмущение, но си наложил да мълчи.

Влезли в поредното село. Там имало един позанемарен храм, но все пак можело да влязат и да се помолят. Странният монах обаче го спрял, взел камък, хвърлил го по прозореца на църквата и го счупил. И задърпал изумения си събрат към кръчмата. Там влязъл и направил три поклона на пода. Отшелникът вече се бил примирил с чудатостите му и просто само се молел.

Последната нощ били поканени в друга къща. Там живеело едно младо семейство без деца. Заранта те отишли на нивата. Непознатият монах внезапно се върнал и запалил и тази къща.