“Разпънете ме!”, викнах аз на хората.
“Защо кръвта ти да бъде върху нас?”, възразиха те.
“Хайде! – казах аз. – Как ще се възвисите, ако не разпъвате хора като мен?”
Тогава те ме послушаха и аз бях разпънат.
И докато висях между небето и земята, те повдигнаха глави към мен, за да ме видят. И това ги възвиси, защото никога преди не бяха вдигали нагоре главите си.
И докато стояха и ме гледаха, един от тях извика: “Каква вина искаш да изкупиш с това?”
И друг: “За каква кауза жертваш себе си?”
И трети: “Мислиш ли, че така ще се прославиш?”
И четвърти: “Вижте го, той се усмихва! Може ли такава болка да бъде простена?”
А аз им отговорих и рекох:
“Помнете само, че съм се усмихвал. Аз не изкупвам нищо – нито пък се жертвам – нито желая слава – нито има нещо, което да прощавам. Аз бях жаден – и вие ме напоихте със собствената ми кръв. Защото с какво друго може да се засити жаждата на човека, освен със собствената му кръв? Бях ням – и вие отворихте в мен кървави езици, с които да ви говоря. Бях пленен във вашия затвор – и вие ми отключихте портите на свободата.
И сега аз си отивам от вас подобно на всички други, разпънати като мен. И не мислете, че сме се наситили на разпъване! Защото ние трябва да бъдем разпъвани от все по-великански човеци между все по-обширни земи и все по-високи небеса”.
Халил Джубран
