Веднъж Ученик и Учител вървели по междуселски път. Насреща им идва човек, който целият се тресе от нерви, почти плаче.

– Какво се е случило, приятелю?- попитал Учителят.

– Току-що един човек ме обиди с тежки и грозни думи… Не заслужавах това.

– Той не може да те обиди – казал Учителят.

– Как да не може, като ме обиди!? – удивил се пътникът – та ти даже не знаеш кой е той. Мен също виждаш за пръв път. Как можеш да твърдиш подобно нещо?

Учителят отстъпил няколко крачки встрани, търсейки нещо по земята. Накрая видял това, което търсел. Взел го и го подал на пътника, стискайки го в юмрук.

– Вземи, това непременно ще ти помогне.

Човекът машинално взел, каквото му подават. Виждайки, че това е бръмбар, се стреснал и го хвърлил на земята.

– Какво значи това? – възмутил се той.

– Извинявай, приятелю, не исках да те изплаша. Но моят Ученик наистина има това, което ти е нужно.

И обръщайки се към Ученика, му казал:

– Дай на този достоен човек това, което намерихме, докато почивахме в градината.

– Какво е то? – настръхнал пътникът – Да не е още някоя гадост, няма да я взема!

Ученикът развързал торбата, която носел. Бръкнал вътре и извадил ябълка. Мъжът озадачено погледнал сочния плод. След като се уверил, че няма уловка, благодарил, но не взел ябълката.

– Защо не я взимаш?- поинтересувал се Учителят – Взе бръмбара…

– Взех го, защото не знаех какво ми даваш. А ябълка просто не ми е нужна.

– Така е и в живота: често взимаме, това, което не ни е нужно, без да се замислим. Дават ни- взимаме. Но между това “да ти дават” и “да ти дадат” има съществена разлика. Аз може да ти давам нещо, но докато ти не го вземеш, моето действие остава незавършено: аз ти давам, ти не взимаш. Но ако аз ти давам и ти вземеш, моето действие става завършено  аз съм дал, ти си взел.

Аз не мога да ти “дам” нещо, докато ти не го приемеш. Аз мога да давам, но “да дам”, това е действие, зависещо от двама ни в еднаква степен.

Ако някой те обижда, ти имаш избор: да приемеш оскърблението (най-често правим това, без да се замислим) и да се обидиш, или просто да не го приемеш, осъзнавайки, че това не ти е нужно. Ето защо казах, че човекът не може да те обиди, той те е обиждал, но ти си му помогнал в това, да бъдеш оскърбен, приемайки обидата.