Живяла някога една много неразумна жена. Тя непрекъснато харчела пари за ненужни покупки и така почти докарала мъжа си до просешка тояга. Притеснен за състоянието си, той посетил своя мъдър приятел и му разказал за бедата си. Тогава философът пожелал да му отиде на гости. Той свил ръката си в юмрук и я сложил пред неразумната жена.
- Ако цял ден държа ръката си в това положение, какво ще си помислиш за мен? - запитал мъдрецът жената.
- Ще реша, че имаш някакъв недъг - отвърнала тя.
- Ако държа ръката си разперена постоянно, какво ще си помислиш? - запитал я той пак.
- Пак ще заключа същото - отвърнала дамата.
- Чудна работа! Щом осъзнаваш тези неща, би било редно да си образцова съпруга, а твоята длан непрекъснато е отворена и харчиш. Опитайте се да не остане все така! Човек не може да държи ръката си по един и същи начин винаги. Трябва да намери баланса и да реагира спрямо ситуацията - заръчал мъдрецът.
При тези думи неразумната жена разбрала грешката си и започнала по-разумно да се отнася към семейния бюджет.
