Една вечер, когато слънчево вече отдавна било залязло, Шичири Коджун – велик учител по дзенбудизъм – рецитирал сутрите си (будистки текстове). Изведнъж крадец, държащ остър меч, влязъл в скромната обител на мъдреца. Неканеният гост заплашил, че ако Шичири не му даде всичките си пари, ще го убие.
Прословутият учител не се впечатлил от думите на крадеца, като дори не се обърнал, за да види престъпника. Вместо това Шичири продължил да седи спокойно на земята и да рецитира сутрите си. Великият учител по дзенбудизъм прекъснал заниманието си само за да каже няколко думи на крадеца.
"Не нарушавай спокойствието ми. Може да намериш пари в онова чекмедже." – казал спокойно Шичири. След това мъдрецът продължил да рецитира сутрите си.
Не била изминала и минута, когато Шичири спрял да се моли и продумал – "Не вземай всичко. Имам нужда от част от парите, за да си платя данъците утре."
Неканеният гост събрал по-голямата част от парите на мъдрия учител, като оставил малко за данъците и се насочил към вратата. Точно преди да излезе от дома на Шичири, великият учител по дзенбудизъм продумал отново.
"Благодари на човека, когато получаваш подарък" – добавил Шичири. Стъписан, крадецът му благодарил бързо и си отишъл.
Няколко дни след случката престъпникът бил хванат от властите и си признал всичко – дори и кражбата от дома на Шичири. Поради злодеянията на крадеца властите решили да заведат дело срещи прегрешилия се човек и да оставят съдбата му да бъде решена в местния съд. Когато извикали учителя по дзенбудизъм като свидетел по делото, Шичири изненадал всички присъстващи, когато ясно заявил – "Този мъж не е крадец, поне доколкото на мен ми е известно. Аз му дадох парите и той ми благодари."
След като престъпникът излежал присъдата си, той се върнал при Шичири и се станал негов ученик.
