Мъж седи на дивана и гледа телевизия. Неговата партньорка приготвя вечерята и мисловно отмята една по една задачите, които трябва да свърши. А те включват да върне ризите на партньора си, които му поръча онлайн миналата седмица, и да запази час при личния лекар за по-малкото им дете.

Той влиза и я пита „Какво има за вечеря?“, след което се връща при телевизора.

По-късно същата нощ е изненадан от факта, че тя не проявява интерес към секс.

Хората в този сценарий са жена и мъж. Но спокойно могат да бъдат и жена и детето ѝ. Динамиките са изключително сходни – единият предоставя инструментална и емоционална грижа, докато другият получава тази грижа и не показва почти никакво признание, благодарност и реципрочност.

В момента четете за мъж, който зависи от своя партньор за ежедневни задачи, които самият той би могъл да свърши. Някои хора наричат този феномен „недораслия мъж“ (man-child).

Може би сте изживявали подобно нещо. Нашето изследване показва, че той е истински.

Недораслият мъж е истински

Феноменът на недораслия мъж (или както ние го наричаме – да гледаш на партньора си като на зависим) описва размиването на ролите между партньор и дете.

Може да чуете жени да описват партньорите си като "зависими" или като едно от децата си.

Когато един партньор започва да усеща, че насреща си има зависимо дете, не е изненадващо, че това се отразява и на сексуалното му желание (в случая на жената) към този човек.

Решихме да проучим дали това може да обясни защо много жени, чийто партньори са мъже, съобщават за ниско сексуално желание.

Изненадващо е, че преди нашето проучване не съществуват други изследвания, които се опитват директно да измерят влиянието на феномена недорасъл мъж върху сексуалното желание на жените.

Това, което направихме

Проведохме две изследвания с над 1000 жени от целия свят, които имат връзка с мъже. Всички участници имат и деца на възраст под 12 години.

Помолихме жените да определят доколко са съгласни с твърдения като: „Понякога се чувствам така, сякаш партньорът ми се държи като допълнително дете, за което трябва да се грижа“. Попитахме ги и за разпределението на домакинските задължения във връзката им, както и за нивото на сексуалното им желание към партньора.

Открихме последователни доказателства, които показват, че:

- когато жените извършват повече работа в домакинството от партньора си, е по-вероятно те да го възприемат като зависим (т.е. феноменът "недорасъл мъж").

- възприемането на партньора като зависим се свързва с по-ниско сексуално желание към този партньор.

Когато [тези открития] бъдат взети заедно, човек би могъл да каже, че партньорите на жените влизат в една несексуална роля – тази на дете.

Възможно е да има и други обяснения. Например жените, които възприемат партньорите си като зависими, може да са по-склонни да вършат повече домакинска работа. Или пък когато [сексуалното] влечение към даден партньор е ниско, на него може да започне да се гледа като на зависим. Нужно е да проведем допълнителни изследвания, за да потвърдим дали това действително е така.

Нашето изследване рисува една доста мрачна картина на взаимоотношенията между хората. И макар и вероятно феноменът "недорасъл мъж" да не съществува за вас, той отразява едни по-широки неравенства между половете във взаимоотношенията.

Съществува ли еквивалентът на недорасъл мъж в еднополовите връзки?

Нашето изследване бе посветено изцяло на връзките между жени и мъже (които имат деца). Би било интересно обаче да се проучи дали феноменът на недораслия мъж съществува в еднополовите или полово-разнообразните взаимоотношения и по какъв начин се отразява на желанието за секс.

Възможно е например във връзките между две жени, двама мъже или между небинарни хора домакинската работа да е разпределена по-равномерно. В резултат на това вероятно динамиката майка-дете е по-малко вероятна. Никой обаче не е проучил този въпрос.

При връзките между двама мъже домакинските задължения вероятно са разпределени по-равностойно. Източник: Jacob Lund / Shutterstock

Не е изключено и някой във връзката (независимо от половата му идентичност) да приема по-женствена роля. Съответно – да полага повече майчински грижи в сравнение с партньора/партньорите му. Ако случаят е такъв, феноменът недорасъл мъж може да се наблюдава в един по-широк кръг от взаимоотношения. Отново – никой не е изследвал това.

Какво друго не знаем?

Подобно бъдещо изследване би могло да проучи различните типове динамики във връзките в много по-широк план.

Това би могло да ни помогне да разберем как изглежда сексуалният копнеж във връзки, в които ролите са разпределени по-равномерно, в които те се избират и при необходимост – предоговарят.

Можем да научим и какво се случва, когато на домакинския труд се гледа като на платена работа. Или какво става, когато и двамата партньори се подкрепят взаимно и могат да разчитат един на друг за своите ежедневни и житейски нужди.

[В такава ситуация] вероятността жените да гледат на своите партньори като на зависими е по-малка и съответно – сексуалното им желание към тях може да е по-голямо. С други думи, колкото по-близо сме до равенството по отношение на активните грижи едни за други, толкова по-близо можем да бъдем и до равенството в способността си да изпитваме сексуално желание към своя партньора.

Автори: Емили Харис (Emily Harris), постдокторант по психология в Мелбърнския университет (The University of Melbourne) и Сари ван Андерс (Sari van Anders), ръководителка в катедрата по Социална невроендокринология, сексуалност и пол/секс към Canada 150 Research, Университетът Куинс, Онтарио (Queen's University, Ontario).

Тази статия е препубликувана от The Conversation под лиценза Creative Commons и преведена от Obekti.bg с любезното съгласие на нейните авторки. Прочетете оригиналната статия тук.