Пандемията от COVID-19 е довела до крайна бедност над 100 млн. души по света през последните две години. За крайно бедни се считат хора, които разполагат с 1,9 долара на ден, според критериите на Световната банка. Данните и сочат, че този праг непрекъснато спада през последните четиридесет години, включително по време на последната финансова криза. Така през 2017 г. по-малко от една десета от населението на света живее в абсолютна бедност (фигура 1).
Процент от световното население с разполагаем доход от 1,90 долар на ден
Пандемията от края на 2019-а обръща тази тенденция. Още миналата година Международният валутен фонд (МВФ) обяви, че COVID-кризата ще постави повече хора в риск от бедност. Според изчисления на фонда разполагаемият доход на човек в развиващите се или в развитите икономики, без Китай, ще е с 22% по-нисък от този в свят без пандемия в периода 2020-2022. Особено уязвими са младите хора, хората без образование и жените.
Едногодишно проучване от януари 2021 г. показа, че пандемията е довела между 119 до 124 милиона души в абсолютна бедност през 2020 г. Повторно изчисление през юни 2021 г. сочи, че макар и твърде песимистична, тази оценка не е обхванала други 97 милиона жители на планетата, които също живеят в абсолютен недоимък, пише в статия за 4liberty Ян Мосовски. Според него ваксинирането срещу коронавирус и облекчаването на мерките забавят нарастването на бедността през 2021 г., но не и последствията в дългосрочен план. „Вместо първоначалната цел за премахване на абсолютната бедност в световен мащаб до 2030 г., можем реално да очакваме 7% от световното население (600 милиона души) да живее с оскъдни средства през тази година”, отбелязва авторът.
Фигура 2: Брой хора (в милиони), които живеят с 1,90 долар на ден периода 2018-2021 г.
Брой хора (в милиони), които живеят с 1,90 долар на ден периода 2018-2021 г.
В статията си Мосовски подчертава, че новите бедни ще са предимно (60%) от Латинска Америка. Под риск са и развиващите се страни от Азия. 5,2% от населението на континента (203 млн. души) живеят в крайна бедност, като само за година от пандемията техният брой е нараснал с 80 милиона. Ако не беше COVID-19, делът на бедните азиатци щеше да е 2,6 на сто, сочи анализ на Азиатската банка за развитие.
"Сегашната здравна криза ни върна към нивата от 2016 г. Пандемията ни струва пет години борба с бедността досега . Тази цена можеше да бъде по-малка, ако правителствата на богатия свят не бяха прибягнали до коронавирусния национализъм и не бяха започнали да ограничават търговията и да въвеждат протекционистични политики под маската на протекционистични мерки. Такива действия не само допринасят значително за нарастването на бедността в света, но също така обедняват хората в богатите страни в дългосрочен план”, заключава Ян Мосовски.
Източник: Мениджър Нюз
